Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украински бежанци разказаха колко лошо се живее в Западна Европа
  • Новини

Украински бежанци разказаха колко лошо се живее в Западна Европа

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
beejeannacec.jpg

Украинските бежанци в Европа често се сблъскват с неочаквани трудности и стигат до извода, че в някои сфери Украйна е дори по-напреднала, пише украинското издание „Страна“.

Журналистите от изданието са попитали украинците, избягали от войната в чужбина, с какво европейската действителност ги е разочаровала и им се е сторила изостанала.

11 хиляди гривни за подстригване и боядисване

Мнозина в Украйна са свикнали с високото качество на козметичните услуги на относително ниска цена. Боядисването и подстригването на косата, маникюрът и козметиката са традиционно слаби дейности в Европа.

А намирането на добър фризьор понякога е истинско предизвикателство, дори в мегаполисите, според „Страна“.

„В Лондон цената и качеството на фризьорските услуги не са свързани понятия. Не е рядкост да се намери специалист по препоръка, чрез познати и социални мрежи. Те често са дошли там от Украйна и Русия.

Много други, за да работят в салон, преминават кратък курс – и вече взимат ножица в ръцете. Има много неквалифицирани майстори, чиито резултати често се налага да бъдат коригирани, пише изданието.

„В един луксозен салон приятелката ми така я обслужиха, че вече се страхува да се подстриже. А някои дори използват при всички един и същи гребен. Цените са прекомерно високи, дори при не толкова добри фризьори.

– Подстригването и боядисването на косата често може да струва 300 паунда (11 хил. гривни), докато в Украйна тази услуга е 1,5-3 хил. гривни.“, – казва пред „Страна“ преместилата се в Англия Олга Костюк.

Германските служби също изостават по нивото на развитие на технологиите, според украинците.

„Ако нашите фризьори и козметици непрекъснато се развиват и усвояват нови технологии, то тук няма такова нещо. Курсовете са много скъпи – за няколко дни по около хиляда евро. Много салони дори нямат страници в социалните мрежи. В същото време едно обикновено подстригване струва около 40 евро (1 000 гривни), колкото се плаща и за маникюр.

– Боядисването на косата струва 150-200 евро, докато в Украйна е три пъти по-евтино. Много хора или трябва сами да си боядисват косата и да се подстригват, или да търсят нашите специалисти“, – казва Ирина Панченко от Киев, която се е установила в Хамбург.

Някои посочват, че европейците имат различни стандарти за красота.

„Много от тях не държат на външния си вид, както украинските жени. Тук в нормата е минимален грим, естественост“, казват бежанците.

В детска градина за 63 000 гривни на месец спят на пода

Проблемът с грижите за дете в предучилищна и начална училищна възраст често възниква в Европа. Обичайните детски градини в Украйна с часове за хранене и сън често не са достъпни, а частните детски градини са много скъпи.

„В Единбург класовете за малките деца обикновено са отворени до 2,45 ч. следобед. Има центрове за извънкласни занимания, но те са или в училище, където често има списък с чакащи, или в кварталните детски градини, които не са много евтини. Те започват в 8,30-8,50 ч., но в много училища има breakfast clubs (клубове за закуска).

– Държавните детски градини по принцип са до обяд, често частните са готови да ги приемат следобед, но частните струват прекалено скъпо. За съжаление, всички надават вой за това и често седят на непълно работно време в продължение на години.

– Но от четиригодишна възраст тук може да се отиде в подготвително училище, а от петгодишна – училището е задължително“, – разказва пред „Страна“ украинката Юлия, която е пристигнала във Великобритания.

В лондонските детски градини, казват украинците, цените са такива (1,7-1,8 хил. паунда – 63-67 хил. гривни на месец), че често е по-евтино да се вземе бавачка за пълните пет дни.

„Освен това няма детски легла, децата спят на пода, на килимчета, облечени и обути. Някои детски градини дори нямат двор, а децата са на закрито по цял ден. Или пък има стая, но тя е малка, така че децата са навън по цял ден, дори и в дъжд (маркетинговите експерти я наричат forest nursery (горска детска градина).

– В Лондон например има една детска градина, която се намира в изоставена църква, при гробище. И не е евтина. А друга е в мазето на църква, но е Монтесори“, казва украинката Екатерина.

В Швейцария и Франция е проблем да се организира детето в групи и секции по хоби, като танци, гимнастика.

„Тук това е много рядка практика. Някои секции са открити от наши сънародници. А ако децата ходят например на танци, оказва се, че това често е несериозно, халтура. Целта на един клуб е да осигури забавление, приятно прекарване на свободното време, лек срещу скуката.

– Записвайки детето си на уроци по музика, родителите не очакват от него да стане велик пианист. Децата се занимават с гимнастика по 1-2 пъти седмично, а не 2 пъти на ден без почивни дни. За тези, които се справят добре и се стремят към големия спорт, има различен тренировъчен режим“, разказва Елена от Киев, която се е установила във Франция.

Пломба за хиляда евро и празници без хляб

Друго „болно“ място е медицината. Украинците се оплакват, че линейките не пристигат, както е било в Украйна при всяко едва ли не кихане, а терапевтите предписват парацетамол за всички болести и съветват да се пие кока кола.

„Ако имате висока температура, хрема и кашлица, вземете парацетамол. А ако се влоши, запишете си час за преглед при лекар (а за да се случи това може да са ви необходими седмици). Лекарите не се идват по домовете, дори заради деца.

– На повечето повиквания на бърза помощ идват медицински служители, които не се явяват лекари, и само в тежки случаи допълнително идва лекар“, разказва Наталия Пидлужна, която живее в Германия.

„Лекарят сериозно ме посъветва да пия кока кола, когато имам силни болки в корема, и всичко ще изчезне. Често те търсят и как да лекуват дадена болест в Google“, разказва Татяна Мирошниченко, която сега живее в Полша.

Лечението на зъбите в Европа е много скъпо.

„Много хора отиват в Полша и Унгария, за да спестят пари. В Германия една пломба струва над 100 евро, а керамичната – дори до хиляда евро. Една корона пък струва от 300 до 1000 евро“, разказва Панченко.

Украинските граждани се оплакват и от неудобното работно време на магазините.

„В обикновени дни тук всичко затваря в 18 часа, а по празниците изобщо нищо не работи (на вратите пише „Няма хляб!“)“, казва Мирошниченко.

Във Франция например магазините за хранителни стоки не работят в неделя.

„Не можеш да си купиш дори хляб. В малките градове търговията спира и в събота, но в Париж бутиците на Шанз-Елизе, някои търговски центрове, пазарите за хранителни стоки и азиатските магазини за хранителни стоки са отворени и в неделя“, разказва Ирина, която се е преместила във Франция.

Газ с карти

В Украйна разходите за комунални услуги продължават да нарастват. А в Европа сметките направо са „космически“.

„Електроенергията и газта са скъпи, а цените им са се увеличили почти двойно през последните шест месеца. Газът е лимитиран. Купува се карта с газ и се поставя в апарат. Така работи отоплението и топлата вода. Ако няма газ – водата е студена, а къщата е студена.

– А през нощта отоплението се изключва напълно. Хората си седят вкъщи пооблечени. Не съм свикнал да съм вкъщи с пуловер, така че вече се простудих малко. Няма райско положение с централното отопление и топлата вода, както е в Украйна“, разказва украинката Оксана Слюсарчук, която е заминала за Великобритания.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично Лена Бориславова съобщи съседите са бесни: Леден душ за Европа
Next: Британско издание съобщи: Путин е тежко болен от рак на кръвта, сменят го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.