Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинците си отиват
  • Новини

Украинците си отиват

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
urakituotiviatatt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Украинските бежанци масово напускат България и се завръщат в Украйна. Това сочат данните на Гранична полиция и наблюденията на доброволците, които помагат на избягалите от войната. Една от причините е неяснотата какво ще се случи само след седмица, когато бежанците трябва да напуснат хотелите, в които са настанени.

Продължава тенденцията от последните дни България да напускат повече украински граждани, отколкото да влизат, каза Лора Любенова, говорител на Гранична полиция, цитирана от OFFNews

За последните 24 часа в България са влезли 2165 украински граждани, а са я напуснали 3563.

Повечето от тях се завръщат в Украйна, според наблюденията на доброволците, с които разговаряхме. Само през последното денонощие през пункта на Дуранкулак са преминали 27 автобуса с украинска регистрация, отправяйки се към Румъния. В същото време в България са влезли седем автобуса с украинци, бягащи от войната, каза пред БТА директорът на Областния съвет на БЧК в Добрич д-р Артюн Еринозов.

Това, че повечето украинци се завръщат в Украйна, се потвърждава и от данните на Гранична полиция – 2500 от излезлите от страната са преминали границата с Румъния, основно през пунктовете Русе и Дуранкулак. За седмица бежанците от Украйна в България са намалели с 6500 души. Преди седмица украинските граждани са били 102 000, а днес те вече са 95 500.

Хаос, дезориентация и доплащане
С приближаването на 31 май, когато трябва да се освободят повечето хотели, неизвестностите за настанените в морските хотели украинци се увеличават. Най-остър е проблемът във Варна и близките курорти, които подслониха огромна част от бежанците.

Според официални данни, към днешна дата в хотели, на които държавата плаща на хотелиерите по 40 лв. на ден на настанен човек, са отседнали 59 335 души. Децата бежанци от Украйна в България са 39 143.

Държавната агенция за бежанците започна едва тази седмица да анкетира хората за намеренията и желанията им за оставане в страната след 31 май. Вчера председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Мариана Тошева съобщи, че около 30 000 от украинските бежанци възнамеряват да останат в България. Пак вчера Тошева обяви, че 165 хотела по морето са се включили до 24 май в програмата, която предвижда да получат по 15 лева за настанен украински бежанец след 31 май. Подаването на заявления приключи вчера.

В същото време от няколко източника научихме, че хотели, включили се в продължението на правителствената програма, искат доплащане от 15 лв. дневно от самите бежанци. „Знам вече няколко хотела, които предлагат настаняване на бежанците с доплащане от тяхна страна по още 5 или 10 лв. на ден, но без изхранване“, каза С. Костова, която е доброволец.

Тошева декларира вчера, че никой няма да бъде оставен на улицата, ако се наложи държавата ще мисли и за временни зали, където те да изчакват преместването си в други хотели или бази в страната. По думите ѝ обаче държавата не може непрекъснато да помага. Ще се помага само на най-уязвимите групи. Бежанците ще бъдат извозени от хотелите по морето към базите за настаняване във вътрешността на страната с БДЖ. Първите влакови композиции от Варна и Бургас тръгват на 29 май.

На фона на държавния оптимизъм, хората, помагащи на терен, съобщават за хаос и паника сред бежанците, което е една от причините много хора да предпочитат да се върнат в Украйна, където войната продължава.

Анкетьори без украински или руски
„Хората са абсолютно дезориентирани, нямат никаква информация, никой не им казва къде ще ги преместят. Един от бежанците ми каза, че в техния хотел идват по десет линейки на ден, тъй като хората, които са в стрес заради войната, получават допълнителен стрес, тъй като нямат никаква информация за бъдещето си и са в лошо състояние, меко казано“, разказа пред OFFNews Евгения Волкова от „Украински дом“ във Варна. „Хората питат къде ще ги преместят. Семейства се притесняват, че може да ги разделят и да ги пратят на различни места“, обясни Волкова. До вчера имаше и проблеми със сайта, на който бежанците трябваше да се регистрират и да заявят плановете си. „Половината са пенсионери, които нищо не разбират и не могат да се регистрират в сайта“, добави Волкова.

Държавната агенция е наела за анкетьори хора без никакви знания по украински или руски език. Стигнало се е до там да напускат хотели без да успеят да анкетират и един човек заради езиковата бариера. Затова са помолили „Украински дом“ за доброволци, които да превеждат на анкетьорите.

„Омразата и завистта на местното население“
„С недодяланата си програма властите направиха така, че хората да бягат по домовете си, въпреки че там се води война и дори в по-спокойните райони няма гаранция за безопасност“, написа във фейсбук профила си украинката Розалия Георгиева със снимка на напускащите България автобуси. „Някои от тях отиват в Украйна, а след това в друга страна, където е възможна интеграция, други се връщат у дома, излагайки децата си на опасност. С какво сърце се прибират хората, с какво впечатление от България? Интересува ли се някой от това? Хората не очакваха такова посрещане. Те не очакваха толкова много русофили, глупостите на лъжливите руски медии, омразата и завистта на местното население, а накрая и преселването в неизвестност. Говорих с хората, които си тръгват. Хората отнасят впечатленията си у дома. Благодаря на тези, които ги направиха малко по-щастливи. Срам за властите“, завършва тя.

Думите ѝ описват причините за напускането на украинците, с чието идване някои обявиха, че ще бъде решен демографският проблем на България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кулеба каза кое мощно оръжие ще помогне на Украйна да освободи Херсон и да спечели битката за Донбас
Next: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.