Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинците си отиват
  • Новини

Украинците си отиват

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
urakituotiviatatt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Украинските бежанци масово напускат България и се завръщат в Украйна. Това сочат данните на Гранична полиция и наблюденията на доброволците, които помагат на избягалите от войната. Една от причините е неяснотата какво ще се случи само след седмица, когато бежанците трябва да напуснат хотелите, в които са настанени.

Продължава тенденцията от последните дни България да напускат повече украински граждани, отколкото да влизат, каза Лора Любенова, говорител на Гранична полиция, цитирана от OFFNews

За последните 24 часа в България са влезли 2165 украински граждани, а са я напуснали 3563.

Повечето от тях се завръщат в Украйна, според наблюденията на доброволците, с които разговаряхме. Само през последното денонощие през пункта на Дуранкулак са преминали 27 автобуса с украинска регистрация, отправяйки се към Румъния. В същото време в България са влезли седем автобуса с украинци, бягащи от войната, каза пред БТА директорът на Областния съвет на БЧК в Добрич д-р Артюн Еринозов.

Това, че повечето украинци се завръщат в Украйна, се потвърждава и от данните на Гранична полиция – 2500 от излезлите от страната са преминали границата с Румъния, основно през пунктовете Русе и Дуранкулак. За седмица бежанците от Украйна в България са намалели с 6500 души. Преди седмица украинските граждани са били 102 000, а днес те вече са 95 500.

Хаос, дезориентация и доплащане
С приближаването на 31 май, когато трябва да се освободят повечето хотели, неизвестностите за настанените в морските хотели украинци се увеличават. Най-остър е проблемът във Варна и близките курорти, които подслониха огромна част от бежанците.

Според официални данни, към днешна дата в хотели, на които държавата плаща на хотелиерите по 40 лв. на ден на настанен човек, са отседнали 59 335 души. Децата бежанци от Украйна в България са 39 143.

Държавната агенция за бежанците започна едва тази седмица да анкетира хората за намеренията и желанията им за оставане в страната след 31 май. Вчера председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Мариана Тошева съобщи, че около 30 000 от украинските бежанци възнамеряват да останат в България. Пак вчера Тошева обяви, че 165 хотела по морето са се включили до 24 май в програмата, която предвижда да получат по 15 лева за настанен украински бежанец след 31 май. Подаването на заявления приключи вчера.

В същото време от няколко източника научихме, че хотели, включили се в продължението на правителствената програма, искат доплащане от 15 лв. дневно от самите бежанци. „Знам вече няколко хотела, които предлагат настаняване на бежанците с доплащане от тяхна страна по още 5 или 10 лв. на ден, но без изхранване“, каза С. Костова, която е доброволец.

Тошева декларира вчера, че никой няма да бъде оставен на улицата, ако се наложи държавата ще мисли и за временни зали, където те да изчакват преместването си в други хотели или бази в страната. По думите ѝ обаче държавата не може непрекъснато да помага. Ще се помага само на най-уязвимите групи. Бежанците ще бъдат извозени от хотелите по морето към базите за настаняване във вътрешността на страната с БДЖ. Първите влакови композиции от Варна и Бургас тръгват на 29 май.

На фона на държавния оптимизъм, хората, помагащи на терен, съобщават за хаос и паника сред бежанците, което е една от причините много хора да предпочитат да се върнат в Украйна, където войната продължава.

Анкетьори без украински или руски
„Хората са абсолютно дезориентирани, нямат никаква информация, никой не им казва къде ще ги преместят. Един от бежанците ми каза, че в техния хотел идват по десет линейки на ден, тъй като хората, които са в стрес заради войната, получават допълнителен стрес, тъй като нямат никаква информация за бъдещето си и са в лошо състояние, меко казано“, разказа пред OFFNews Евгения Волкова от „Украински дом“ във Варна. „Хората питат къде ще ги преместят. Семейства се притесняват, че може да ги разделят и да ги пратят на различни места“, обясни Волкова. До вчера имаше и проблеми със сайта, на който бежанците трябваше да се регистрират и да заявят плановете си. „Половината са пенсионери, които нищо не разбират и не могат да се регистрират в сайта“, добави Волкова.

Държавната агенция е наела за анкетьори хора без никакви знания по украински или руски език. Стигнало се е до там да напускат хотели без да успеят да анкетират и един човек заради езиковата бариера. Затова са помолили „Украински дом“ за доброволци, които да превеждат на анкетьорите.

„Омразата и завистта на местното население“
„С недодяланата си програма властите направиха така, че хората да бягат по домовете си, въпреки че там се води война и дори в по-спокойните райони няма гаранция за безопасност“, написа във фейсбук профила си украинката Розалия Георгиева със снимка на напускащите България автобуси. „Някои от тях отиват в Украйна, а след това в друга страна, където е възможна интеграция, други се връщат у дома, излагайки децата си на опасност. С какво сърце се прибират хората, с какво впечатление от България? Интересува ли се някой от това? Хората не очакваха такова посрещане. Те не очакваха толкова много русофили, глупостите на лъжливите руски медии, омразата и завистта на местното население, а накрая и преселването в неизвестност. Говорих с хората, които си тръгват. Хората отнасят впечатленията си у дома. Благодаря на тези, които ги направиха малко по-щастливи. Срам за властите“, завършва тя.

Думите ѝ описват причините за напускането на украинците, с чието идване някои обявиха, че ще бъде решен демографският проблем на България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кулеба каза кое мощно оръжие ще помогне на Украйна да освободи Херсон и да спечели битката за Донбас
Next: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.