Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинците си тръгват, разочаровани са от България
  • Новини

Украинците си тръгват, разочаровани са от България

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
urakrnanijbebjen.jpg

Част от украинските бежанци се завръщат в родината си. Тенденцията започна преди десетина дни и нараства. Тя е видима от разговорите, които украинците водят в социалните мрежи.

За това свидетелстват и българи, поддържащи контакт с тях. В резултат на интереса Украйна договори с транзитните държави хората да пътуват обратно по облекчен режим.

Причините за завръщането са различни. Някои от хората са от районите, в които руската армия се изтегли – надяват се война край домовете им повече да няма. Други са притеснени за учебната година на децата – тя привършва и не се знае как точно ще уредят финала й, пише „Сега“.

Основен фактор са и неясноти у нас по настаняването. Както е известно, до края на май те трябва да освободят морските хотели, като не се знае как ще се процедира нататък.

Представителите на властта излъчват противоречиви сигнали, комуникацията с институциите е трудна.

„Хората просто не знаят какво да очакват. Много тежко и тромаво достига информация до тях. Те са нетърпеливи, отчаяни, уплашени“, сподели доброволец, който е в постоянен контакт с украинци.

„Кажете, може ли да напуснем България с влак?“; „Каква е цената на автобусите за Украйна?“ – това са само част от въпросите, които украинците задават в социалните мрежи.

В дискусиите личи и огромното объркване на тези хора – наистина не знаят какво предстои в България; едни казват, че ще се върнат в Украйна, други се чудят, трети започват да ги увещават, че тук са на сигурно място и не бива да предприемат рискове. Мнозина от тях започват и завършват разговорите с благодарности към България за гостоприемството.

Първоначално проблем за завръщането бе фактът, че мнозина от украинците не разполагаха с нужните за пътуване документи. Трябваше да се снабдяват с т. нар. пасаван. Но на 28 април той отпадна. Украински медии информираха, че е струвал 30 евро. Публикациите им също свидетелстват за нарасналия интерес към завръщане.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано: Погнаха Слави заради скрити милиони
Next: КРИЗА: Училищата и детските градини пред затваряне заради скъпия ток

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.