Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях
  • Новини

Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
bebjejbancicici.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Проверяват местата за настаняване на бежанци в Русенско след сигнал за лоши условия в къща за гости в град Мартен. Собственикът ѝ приема 9 души, бягащи от войната, които само след 3 дни искат незабавно да напуснат дома, недоволни от състоянието на къщата, съобщи bgonair.

В къщата за гости се настаняват две семейства с малки деца и жена в неравностойно положение. За настаняването им собственикът на къщата трябвало да получи по 40 лева на човек за вечер като компенсация от държавата.

“Смятате ли, че ще ми дадат от общината всички видове разрешителни, ако няма условия? Четири стаи с 3 бани, 2 тоалетни, широки спални – нова къща – изолирана с климатик и т.н.”, изтъкна собственикът на къщата за гости Пламен Митев.

Мъжът твърди, че семействата са искали да бъдат настанени в по-луксозно място, затова са се оплакали. Той е решил да приеме бежанци, защото не е работил близо 2 години.

“Аз не работех от пандемията насам, платихме патентни данъци, спря ни. Не съм взел една стотинка помощи, карам си на моите пари, на моите мускули”, подчерта Митев.

От предоставени на екипа кадри от мястото, където в момента са настанени украинците, се вижда, че пространството е по-широко и проблемът с жената с увреждане е разрешен и има отделна стая и за нея. Мястото не е по – луксозно, но е по – удобно. Кметът на Русе е разпоредил проверка на всички места за настаняване на бежанци.

Хотелиери призоваха държавата да поеме украинските бежанци

Хотелиери в Слънчев бряг пък настояват час по-скоро да се отворят държавните бази по морето, за да бъдат преместени украинските бежанци, настанени в хотелите. Макар и със закъснение заради войната, в курорта все пак очакват силен сезон.

Един от хотелите в Слънчев бряг отваря винаги по Великден. Посрещат предимно българи и румънци. След първоначалния шок от войната в Украйна сега се забелязва оптимизъм. “Първоначалното ужасно спадане и откази, сега се забелязва едно постепенно покачване. Ние очакваме все пак сезон. Повечето от хотелите вероятно ще си останат заети с бежанци. Малкото хотели, които останахме и не сме заети с бежанци, предполагам, че ще бъдем доста натоварени това лято”, сподели хотелиерът Румен Мончев.

“Сезонът ще се отложи – да, няма да започне по план на 1 май, но резервации за май все още има. Не са напълно канселирани всички, има резервации от различни пазари и смятам, че от средата на юни сезонът ще тръгне нормално”, каза Елена Иванова от Съюз на собствениците в Слънчев бряг.

Те искат също държавата възможно най-бързо да отвори базите си по морето, за да бъдат преместени настанените по хотелите украински бежанци.

“Това решение трябва да се потърси още сега! Не трябва да чакаме края на май, дори края на април, когато хотелите вече почват нормално да отварят за сезонната си работа, това решение трябва да дойде още сега”, призоваха от Съюз на собствениците в Слънчев бряг.

Много от хотелските бази, които приютиха бежанци, са запълнени с ранни туристически резервации. Затова държавата търси дълготрайно решение къде ще бъдат настанени украинците след започване на летния туристически сезон, съобщи БНТ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов шашна всички- иска тест за наркотици
Next: Баща си тръгна от болницата с новородения си син, чужда жена и бебето й

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.