Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях
  • Новини

Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
bebjejbancicici.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Проверяват местата за настаняване на бежанци в Русенско след сигнал за лоши условия в къща за гости в град Мартен. Собственикът ѝ приема 9 души, бягащи от войната, които само след 3 дни искат незабавно да напуснат дома, недоволни от състоянието на къщата, съобщи bgonair.

В къщата за гости се настаняват две семейства с малки деца и жена в неравностойно положение. За настаняването им собственикът на къщата трябвало да получи по 40 лева на човек за вечер като компенсация от държавата.

“Смятате ли, че ще ми дадат от общината всички видове разрешителни, ако няма условия? Четири стаи с 3 бани, 2 тоалетни, широки спални – нова къща – изолирана с климатик и т.н.”, изтъкна собственикът на къщата за гости Пламен Митев.

Мъжът твърди, че семействата са искали да бъдат настанени в по-луксозно място, затова са се оплакали. Той е решил да приеме бежанци, защото не е работил близо 2 години.

“Аз не работех от пандемията насам, платихме патентни данъци, спря ни. Не съм взел една стотинка помощи, карам си на моите пари, на моите мускули”, подчерта Митев.

От предоставени на екипа кадри от мястото, където в момента са настанени украинците, се вижда, че пространството е по-широко и проблемът с жената с увреждане е разрешен и има отделна стая и за нея. Мястото не е по – луксозно, но е по – удобно. Кметът на Русе е разпоредил проверка на всички места за настаняване на бежанци.

Хотелиери призоваха държавата да поеме украинските бежанци

Хотелиери в Слънчев бряг пък настояват час по-скоро да се отворят държавните бази по морето, за да бъдат преместени украинските бежанци, настанени в хотелите. Макар и със закъснение заради войната, в курорта все пак очакват силен сезон.

Един от хотелите в Слънчев бряг отваря винаги по Великден. Посрещат предимно българи и румънци. След първоначалния шок от войната в Украйна сега се забелязва оптимизъм. “Първоначалното ужасно спадане и откази, сега се забелязва едно постепенно покачване. Ние очакваме все пак сезон. Повечето от хотелите вероятно ще си останат заети с бежанци. Малкото хотели, които останахме и не сме заети с бежанци, предполагам, че ще бъдем доста натоварени това лято”, сподели хотелиерът Румен Мончев.

“Сезонът ще се отложи – да, няма да започне по план на 1 май, но резервации за май все още има. Не са напълно канселирани всички, има резервации от различни пазари и смятам, че от средата на юни сезонът ще тръгне нормално”, каза Елена Иванова от Съюз на собствениците в Слънчев бряг.

Те искат също държавата възможно най-бързо да отвори базите си по морето, за да бъдат преместени настанените по хотелите украински бежанци.

“Това решение трябва да се потърси още сега! Не трябва да чакаме края на май, дори края на април, когато хотелите вече почват нормално да отварят за сезонната си работа, това решение трябва да дойде още сега”, призоваха от Съюз на собствениците в Слънчев бряг.

Много от хотелските бази, които приютиха бежанци, са запълнени с ранни туристически резервации. Затова държавата търси дълготрайно решение къде ще бъдат настанени украинците след започване на летния туристически сезон, съобщи БНТ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов шашна всички- иска тест за наркотици
Next: Баща си тръгна от болницата с новородения си син, чужда жена и бебето й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.