Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Умираща жена се сбогува за последно с папагала си: Моменталната реакция на птицата ни разплака
  • Новини

Умираща жена се сбогува за последно с папагала си: Моменталната реакция на птицата ни разплака

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
sarasrkasrkasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много пъти сме били свидетели, че животните имат способността да изпитват щастие и тъга и да изпитват други емоции.

Видеото по-долу е доказателство, че това важи и за птиците. Синбад, африкански сив папагал, остава до стопанката си през последните дни от живота й.

Двамата са другари от 25 години и ето, че дойде моментът тази великолепна птица да каже последно сбогом на човека, с когото сподели живота си.

Папагалите са известни като много емоционални създания и Синбад е наясно, че е на път да загуби приятеля си, защото африканските сиви са ревностни наблюдатели на израженията на лицата и езика на тялото на хората и лесно могат да усетят, когато нещо не е наред.

Смята се, че тези птици притежават умствения и емоционален капацитет на 5-годишно дете, което ги прави дори по-умни от кучетата и със сигурност най-умните сред всички други видове домашни любимци.

Освен всичко друго, учените вярват, че те могат да изпитват любов, щастие, самота, скука, ревност, гняв, депресия и най-вълнуващото от всичко, съпричастност.

Когато се свържат с някого на по-дълбоко и по-емоционално ниво, папагалите намират в тези хора истински приятели и не е необичайно тези птици да скърбят за загубата на този, когото обичат.

В такива случаи може да им се даде антидепресант, който да облекчи емоционалната им болка.

Синбад обикновено е много приказлив, но сега единственото, което иска, е да мълчи до болничното легло на собственика си.

Дъщерята на собственика улавя удивителния момент, когато майка й прошепва „Обичам те“ на Синбад и това е толкова очарователно, че докосва сърцата на мнозина.

Видеото беше споделяно многократно и всеки, който видя споделеното от двамата, вече беше убеден, че птиците могат да бъдат специални домашни любимци, способни да дават любов.

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази трогателна история със семейството и приятелите си във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булката остана без думи, след като получи красива изненада от младоженеца в деня на сватбата
Next: Тя направи снимка на дъщеря си, но когато се вгледаха по-отблизо, замръзнаха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.