Ерик Шмит-Maтз е професионален Дядо Коледа , но дори и той не бе подготвен за тази среща.
Една от най-важните задачи на Дядо Коледа, да сбъдне истинските желания на децата.
Повечето деца искат коледни играчки и лакомства, но някои деца искат нещо много по-важно и сложно.
60-годишният Санта, Ерик Шмит наскоро попадна на сърцераздирателен въпрос.
Не изпускай тези оферти:
Професионално нагласеният Ерик, с дебела бяла брада около 2 метра висок и тегло 140 килограма, разбира се, е олицетворение на самата същност на Дядо Коледа, предизвиквайки у децата само радост и смях.
Въпреки това, срещата, която се състоя преди няколко седмици, изключително много го разстрои.
„На този ден, аз просто се прибрах от работа“, – казва Ерик, машинен инженер, президент на строителната компания.
Eрик изпълнил желанието на едно малко момче и отговорил на много труден въпрос.
„Телефонът иззвъня. Беше моя приятелка, сестра, която работи в болницата. Тя каза, че имат болно 5-годишно момче, което би искало да види Дядо Коледа.“
Ерик се съгласил, като отбелязва, че му е необходимо време, за да облече костюма, но сестрата обяснила, че времето е много малко.
След 15 минути игра, Ерик бил в болница. Той се срещнал и разговарял с майката на момчето и семейството.
„Тя беше купила играчката от PAW Patrol (телевизионно шоу) и искаше да му я дам.
„Аз оцених ситуацията и казах на всички:“. Ако ви е страх, че ще се радстроите, моля напуснете стаята, ако видя, че плаче, аз ще се разстроя също и няма да мога да си върша работата“.
Ерик влиза в интензивното отделение.
„Когато дойдох, той лежеше на леглото.
Беше толкова слаб, че изглеждаше че ще заспи всеки момент. Седнах на леглото и попитах:“ Кажи сега, разбрах, че ще скучаеш на Коледа, така ли? Та ти не можеш да пропуснеш Коледа! Ти си първият ми елф!“
„Той погледна нагоре и каза: „Аз ли?“
„Аз казах:“ Разбира се! “
Той едва обърна отслабналите си малки ръце. След това момчето зададе на Ерик сърцераздирателен въпрос:
„Те казват, че аз ще умра. Какво да им кажа, когато отида там, където отивам? „.
„Аз казах“ Може ли да ми направиш голяма услуга, като стигнеш, кажи им, че си първият елф на Дядо Коледа, и те ще те пуснат.
Той каза: „Наистина ли ще ме пуснат? “
Аз казах: “ Разбира се! “
Той седна, прегърна ме и ме попита друг въпрос: „Дядо Коледа, можеш ли да ми помогнеш?“
Аз го прегърнах. И преди да успее да каже нещо, той почина в ръцете ми. Аз продължих да го и прегръщам“
„Всички на вратата разбраха какво се е случило, майка му изтича и извика“ Не, не, не още! „Аз й го подадох и си отидох възможно най-бързо“.
Това е повлияло на Ерик.
„Плаках през целия път. Аз на път за вкъщи толкова много плаках, че едва виждах пътя и едва можех да управлявам автомобила.“
След срещата, Ерик разбира, колко е важно това, което той прави.
„Само смехът на децата ме върна към живота. Това ме накара да осъзная, колко важна е работата ми.
За тях и за мен.“
Моля, споделете тази история с приятелите си!