Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Уникален! Шофьор се яви надрусан в Пето районно в Пловдив, за да получи акт
  • Криминални

Уникален! Шофьор се яви надрусан в Пето районно в Пловдив, за да получи акт

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Уникален! Шофьор се яви надрусан в Пето районно в Пловдив, за да получи акт

Пловдивски шофьор на микробус сам се вкара в устата на вълка. Той бил засечен да извършва нарушение на пътя от патрулка на пост в града. След като бил хванат в крачка, шофьорът, който работил към местна фирма, бил призован да се яви в Пето районно за съставяне и връчване на акт.

Пловдивчанинът посетил полицейското управление в дадените му ден и час. Паркирал микробуса отпред и почакал няколко минути да пристигне призовалия го униформен. След това влезли в сградата, предава „Марица“. Там полицай обяснил на шофьора, че е засечен да извършва нарушение и че ще му съставят акт. Оказало се, че документите на буса не са у мъжа и заедно с двама полицаи той слязъл да ги вземе от возилото. После всички се върнали в стаята на районното и служителите на реда пристъпили към изготвяне на акта.

Пред това време обаче поведението на шофьора станало превъзбудено и неадекватно, което усъмнило полицейските служители. Те решили да изпробват пловдивчанина с тест за употреба на наркотични вещества. Драг чекът отчел положителен резултат за употреба на марихуана. Веднага съставили акт, взели му книжката и контролния талон, шофьорът се притеснил. Отказал да подпише акта.

Издали му талон за кръвна проба и бил отведен в УМБАЛ „Св, Георги“. Там дал кръв и урина за изследване. Назначената съдебно химическа експертиза на ВМА- София установила присъствие на специфичен метаболит, доказващ употребата на наркотично вещество – тетрахидроканабинол.

Шофьорът бил подведен под отговорност, било му повдигнато обвинение, след което бил изправен пред съда. Магистратите му наложили условна присъда – една година затвор с три години изпитателен срок, както и глоба в размер на 800 лв. Пловдивчанинът, хванат надрусан, обжалвал, но наказанието е потвърдено на две инстанции. Решението на магистратите не подлежи на обжалване.

Continue Reading

Previous: Математически модел, предложен от екип на Световната банка, доработен и
Next: Помощта от 35 евро за седалка ще важи до 2

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.