Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална находка до Приморско. Водолази откриха русалка на дъното
  • Новини

Уникална находка до Приморско. Водолази откриха русалка на дъното

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
vqwodasldkwdq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скулптурата от бетон е потопена на 12 м дълбочина в местността Крокодилите

Водолази се натъкнаха на уникална скулптура на русалка в Черно море край Приморско.

„Русалка в Черно море, и то невероятно красива! Русалката е скулптура от бетон потопена на 12 м дълбочина в местността Крокодилите – Приморско.

Достъпна е за водолази, които имат ниво Open Water Diver“, споделиха във Фейсбук страницата си от Sub Diving и показаха кадри с находката си.

Още от морето:

Обрат по морето. Нещо невиждано от 1996 г. се случва по родното Черноморие – пари има с чували, но те губят стойността си и хотелиерите са песимисти за приключването на сезона, който иначе изглежда по-добър от предпандемичната 2019-а година.

За втори пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичните нива. Според Националния статистически институт (НСИ) през юни 2023 г. постъпленията в сектора достигат 229.2 млн. лв., което е близо 12% повече спрямо съпоставимия месец на 2019 г., когато приходите са били в размер на 205.4 млн. лв.

Всъщност, още преди официалния старт на сезона в България бяха отчетени рекордни приходи от нощувки – през май те бяха 87.7 млн. лв., или с 15% над нивата отпреди четири години.

Въпреки оптимистичните данни, с които разполага НСИ за приходите в сектора, от бранша са на мнение, че това са просто едни „хартии без стойност“. Освен това броя пренощували туристи в местата за настаняване в България през юни 2023 г. е по-малък в сравнение с юни 2019 г. Тоест по-високите приходи, които отчита националната статистика, се дължат на по-високите цени и инфлацията в страната.

Припомняме, че отчетената от НСИ годишна инфлация за юни 2023 г. беше 8.7 на сто, докато през юни 2019 г. – 2.8 на сто. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10.1 на сто, а за май 2019 г. – 3.5 на сто.

Отправяме поглед към реализираните нощувки през 2023 г. в България и виждаме, че нощувките на чуждите туристи в местата за настаняване през юни са 21 977. За сравнение, през същия месец на 2019 г. техният брой е бил 30 717. Реализираните нощувки от българите през юни 2023 г. обаче са повече в сравнение със същия период на 2019 г. През шестия месец на тази година 11 401 сънародници са пренощували в местата за настаняване в България, докато през юни 2019 г. техният брой е бил 9 649.

Въпреки рекордните приходи хотелиери казват, че са на загуба и не знаят дали ще успеят да преживеят зимата.

„Тези отчетени приходи са заради инфлацията, ние работим на загуба. Има чували с пари, но няма покупателна стойност. Нещата от 1996 г. се повтарят“, каза пред Economic.bg Румен Мончев, собственик на хотел в Слънчев бряг.

Той твърди, че въпреки препълнения си хотел и повечето приходи, които са отчетени както от него, така и от негови колеги, те не знаят дали ще успеят да преживеят зимните месеци.

„Приходи има, но те са хартии, с които нищо не може да се купи сега. Високата инфлация, която има спрямо еврозоната, много лошо се отразява. При нас идват чужденци, които плащат с евро, когато обърнем парите, не остава почти нищо. Покупателната ни стойност е много ниска. Храната, която купуваме, е много скъпа вече“, казва още той.

Мончев, както и много негови колеги, казва, че има масова атака срещу сектора в страната и всички медийни публикации за замърсена вода, войната и др. са се отразили.

„Трябва ни по-компетентно управление на финансите. Туризмът е златното яйце на България. Нищо друго не ни остана. За да имаме развит туризъм, трябва спокойствие. Ние бяхме зверски атакувани по всички параграфи от конкурентните ни държави. Налагаше се да пием вода от морето. На нас никой не помогна, управляващите гледаха другите държави“, казва още Румен Мончев.

Ситуацията е тежка и 60 дни сезон тази година няма да успеят да покрият останалите 300, в които хотелите работят, става ясно още от думите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тамара Глоба: Дъжд от пари ще вали над тази зодия до 2026 г.
Next: Разбра се кой е първият българин, станал жертва на промените в НК за колите! Изгоря заради

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.