Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална рецепта за болни зъби! Аз съм на 87 години и нямам нито един паднал зъб
  • Новини

Уникална рецепта за болни зъби! Аз съм на 87 години и нямам нито един паднал зъб

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
recpsaoaskda.png

Големият Борис Болотов е смятан за вълшебник от последователите му!
Известният академик Борис Болотов е уважаван и ценен от хиляди. Нещо повече – той е считан за вълшебник и основоположник на медицината на бъдещето. Неговите рецепти са правили чудеса с болните и дори с тези, страдащи от тумори и рак.

Днес обаче ще ви представим една велика рецепта за лечение на зъби. Тя се радва на огромен успех в лечението на болни зъби и гарантира успешното им възстановяване.

След нея е доказано, че едва крепящи се на венеца корени, се задържат здраво за него, а човек започва с лекота да дъвче с тях. Като не изпитва и минимална болка. Звучи невероятно, но е факт – дар, предоставен ни от природните лекарства.

Трябва да се снабдим с половин литър водка от 40 градуса, половин чаша корени от аир и 20-ина грама прополис. С тези съставки се правят две настойки.

Не изпускай тези оферти:

Първата се прави като в половинката водка се накисват за една седмица корените от аир. А втората настойка се прави като в нови 500 грама водка със същия градус се прибавя 20 грама настърган прополис. Оставя се също една седмица да кисне.

След това двете настойки се смесват и с тях се изплаква устата едновременно. Взимаме една лъжица от настойката с аир и една лъжица от тази с прополис – смесваме ги заедно и изплакваме устата хубаво.

Добре е плакненето да продължи поне 3 минути, след което изплакваме устата си с вода. Това се прави преди лягане или когато усетим болка в зъбите. Борис Болотов отбелязва, че трябва да се практикува поне един месец, макар че болката и неприятното чувство ще изчезнат още на втория или третия ден.

Аирът и прополисът проникват на дълбоко в болните ни зъби като аира обезболява корените, а прополисът пломбира и запълва всички микропукнатинки в тях.

“Така корените спират да се рушат, а след месеци осезаемо заздравяват. Ще се радвате на здрави и работоспособни зъби, което е огромно, но за жалост рядко щастие в наши дни. Аз съм благодарен, че на 87 години дъвча с моите си зъби и нямам един паднал”, казва Борис Болотов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пребитият лекар с първи думи: Биячът първо ми поиска цигара
Next: Изумително! Той реши да направи дом в пещера на 250 милиона години ! Няма да повярваш как изглежда пещерата сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.