Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания
  • Новини

Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
gfhddghjdhgjfhgjhg.png

Панчарево е разположено на 12 кm югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица.

 

Панчаревските минерални извори имат богата история, която датира от тракийско и римско време. Траките оценили по достойнство минералните води и красотите на територията на Панчарево и твърде отдавна се поселили в местността Риляник. Римляните след превземане на македонското царство разположили свой военен лагер, наблюдателна крепост и селище също в близост до изворите.

 

Още от древността изворите били основно два – един на брега на Искъра и друг до пътя, където били построени римските бани. Според стара легенда римската баня била построена по повеля на император Константин Велики, живял в Сердика заедно с дъщеря си.

 

Вярна ли е легендата за създаване на банята не е ясно, но със сигурност се знае, че някъде в този период римляните построили на минералните извори в Панчарево седем големи и малки басейни вероятно на открито, които се отличавали с голяма изящност и красота. Нарекли баните „Чезаре – Царски“! От размерите на откритите на това място римски паметници може да се предположи, че района около изворите е използван и за ритуали и погребения на знатни личности.

 

Находище Панчарево се състои от две гру­пи топ­ли ми­не­рал­ни извора. Во­ди­те на гор­ния из­вор из­ти­чат от напукани сред­нот­ри­ас­ки до­ло­ми­ти по раз­лом (с поч­ти из­ток-за­пад­на посока). Кап­ти­ран е през 1937 г. с хо­ри­зон­тал­на га­ле­рия под пъ­тя за Со­фия. Втората група е на 20 мет­ра по-нис­ко, на контакт на доломити и андезити.

 

Преди завиряването на Панчаревското езеро (1955-1959 г.) е построен каптаж, представляващ вертикална шахта в езерото до неговото дъно и свързана с мост с брега, по която с помощта на помпа водата се и транспортира до потребителите. Този оригинален каптаж, проектиран от инж. Павел Петров носи името “Ка­ца­та”, “Гъ­ба­та”.

 

Минералната вода може да се прилага за питейно, инхалационно и външно балнеолечение при хронични заболявания на:

– стомашно-чревния тракт

– жлъчно-чернодробната система

– пикочо-отделителната система

– сърдечно-съдовата система

– дихателната система

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо се грижи сам за 7 годишното си внуче, чиято майка починала на Рождество, деца решиха да помогнат
Next: Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.