Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само
  • Новини

Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
polslhalshas.jpg

Кадър Флагман и Булфото

Животът на помориеца Полихрон Луков, който се представял за дипломат от карибска страна, се преобърна наопаки за броени дни.

След ареста му той загуби и една от най-луксозните си придобивки от дейността си.

Потъна яхтата му.

Не изпускай тези оферти:

От луксозната лодка е спасено само коженото кресло

Луксозната яхта на международния аферист Полихрон Луков е потънала при бурята на старото пристанище в Поморие, установи Флагман.бг.

Плавателният съд, носещ звучното име „Шаман“, е бил в най-защитената част на порта, но бил с нисък борд и бързо се напълнил с вода.

Яхтата е Stadtline 38 и цената й е около 200 хиляди лева.

В отсъствието на 53-годишния Полихрон, който е в ареста по обвинение за измами с фалшиви дипломатически паспорти, в лодката е бил само капитанът. Той не успял да направи нищо и едва де евакуирал.

Яхтата „Шаман“ бе най-скъпата и забележителна на старото пристанище, разказаха пред Флагман.бг рибари от Поморие.

След урагана, който ужаси хората по Южното Черноморие, и село Бачково се срещна със стихията. Вятър с над 100 километра в час изкорени дървета и ги премята като съчки снощи. Всичко се случило за секунди според очевидци.

Силната буря, придружена от ураганен вятър и проливен дъжд, се разразила в Бачково около 20,30 часа снощи.

Повалени са дървета, някои от които са паднали върху автомобили. Има отнесени покриви.Вятърът е бил с такава сила, че е изхвърлил пълни контейнери за смет в реката, предаде БТВ. Съборени са 40-годишни дървета.

Екипи на Гражданска защита отстраняват щетите.

От Пожарната в Асеновград съобщиха, че се е активизирало и свлачище над Бачковския манастир, допълва БНР.

По- рано огромни дървета се свлякоха на пътя Бачково – Хвойна и за кратко блокираха пътя за Смолян.

Електрозахранването е възстановено навсякъде, но алтернативните източници не могат да издържат по-голяма консумация

Започва възстановяването на далекопроводите в района на Бургас, които бяха съборени от ураганния вятър в събота, съобщава БНТ.

Електрозахранването е възстановено във всички населени места, където е необходимо с алтернативни източници. Те обаче не могат да издържат по-голяма консумация. Възстановяването на далекопроводите ще отнеме поне два месеца. Остава частичното бедствено положение.

Пострадаха и над 1000 декари лозя край Поморие. Започва описването на шетите. Земеделските производители ще бъдат подпомогнати чрез държавната помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, приравнени на природно бедствие.

Заявления могат да се подават в рамките на 10 дни.

Очаква се да започне и оценката на щетите, съобщава Нова телевизия.

Според първоначалните данни, мощната стихия е изкоренила над 400 дървета и десетки коли са изпочупи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Икономист от ИПИ: Иде убийствена инфлация, обедняваме 8 пъти
Next: Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.