Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по български език: Най-често допусканите правописни грешки
  • Новини

Урок по български език: Най-често допусканите правописни грешки

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
dfgbdfgbdgfngfjghjkghkhj.png

Чужденците често казват, че българският език е един от най-трудните. Истината е, че правописът и граматиката са препъни камък и за много наши сънародници.

Така например едни от най-често допусканите правописни грешки са при употреба на пълен и кратък член, на бройна форма, променливо я, главни букви и окончание на глаголите в множествено число.

Ако трябва да посочим кои думи в българския език са първенци по грешно изписване и кои са най-често допусканите правописни грешки, то със сигурност ще се затрудним. Кратък преглед на форуми, социални мрежи и коментари под статии обаче дават доста добра представителна извадка.

Най-често допусканите правописни грешки в българския език

Срещали ли сте статус в социалните мрежи, доказващ, че броенето до 12 далеч не гарантира, че завършилият е грамотен? Да, точно за това говорим – неприятно висок процент от завършващите средно образование изписват, че са абитюренти, абитуренти и производни на посочените. Правилната дума е абитуриент. Тя не затруднява само самите абитуриенти. Родители, търсещи ресторанти за гостите си, също не са напълно сигурни как се пише думата. Наскоро попаднахме и на виц, в който абитуриентът, след като няколко пъти изписва думата с грешка, просто намира друго решение и кратичко изписва: „Завършвам“.

–   Кратък преглед на майчинските групи, форуми и местенца в мрежата поставя в топ 20 на най-често допусканите правописни грешки в българския език думата детски. Срещаме я изписана като децки, като по-фрапиращо е, че по подобен начин е изписана и в някои онлайн магазини за стоки за деца.

–   Друга дума, която затруднява българите, е инженер. Най-често се изписва като инжинер, което е неправилно. Произходът е от фр. ingénieur.

–   Вероятно толкова много са се карали на голяма част от българите в училище, че истина се пише със с, а не със з, че днес като зрели хора те масово изписват исконно вместо правилното изконно.

–   Има ли по-голям гаф от това в СВ-то ви да стои, че владеете италиянски език? Толкова често срещаме думата изписана именно така, че понякога се замисляме как е правилно да се изписва. Езикът е италиАнски, а е по-добре да се овладее родният език отлично, преди да започнем да парадираме с владеенето на чужди езици.

–  Дума, която малцина изписват правилно и съвсем не е случайно, че попада сред най-често допусканите правописни грешки, е какофония. Огромен процент от българите я произнасят и изписват като какафония и дори биха спорили ожесточено с вас, ако решите да ги поправите. Думата произлиза от гръцки, от κακος – лош и φονος – звук, поради което правилното  изписване е с какОфония.

–   Използваме тази вещ в ежедневието си, но това далеч не ни пречи да я изписваме погрешно. Одеялото, изписано като одеало е сред най-често допусканите правописни грешки в българския език.

–   Подобно на какофонията, има още две думи, които ако изпишете правилно, ще срещнете критика и присмех, че сте ги изписали така. Малко са хората, които знаят, че отвертката има т в името си, повечето изписват отверка. Подобна е и ситуацията при шперплат. Неизвестно защо мнозинството смята, че се изписва шпертплат, което е погрешно.

–   Десето място в нашите топ 20 е за плевмонията, която така и не научихме как се пише, въпреки че говорихме за нея всеки ден по време на пандемията от Ковид-19. Думата произлиза от гр. pneumon – бял дроб, а погрешното изписване плевмония е една от на най-често допусканите правописни грешки в българския език.

–   Съжелявате ли, че сте допуснали грешка? Много българи съжЕляват, докато по-малко са тези, които съжаляват и изписват тази дума правилно. –   Употребата на двойното н е често бъркано в българския език. Една от думите, които се грешат най-често, е фина, която погрешно срещаме масово изписана с двойно нн – финна.

–   Изключително често се греши и окончанието на глаголите в множествено число. Тук ще посочим няколко думи, но те далеч не изчерпват грешките – ходиМЕ е грешното изписване на ходим, отидеМЕ е грешно изписване на отидем, прибереМЕ е грешно изписване на приберем и т.н.

–   Често срещана грешка е и изписване на думите с и вместо й или обратното. Най-често се грешат неин и воин, които по изключение се пишат с и. Тези две думи също са сред топ 20 на най-често допусканите правописни грешки в българския език.

–   Следва една дума, която изписваме погрешно от престараване, а тя всъщност е изключение. Когато чуваме ш и т пишем щ, но думата пустоШТа е изключение. Често погрешно се изписва пустоЩа. –   Обратното също е валидно. Една от най-грешените думи е нощта, която срещаме изписана като ношта или ноща.

–   Често се бъркат в езика ни „с“ и „з“, „д“ и „т“, „а“ и „ъ“, като конкретни думи се въздържаме да посочим, тъй като са стотици. –    Сред системни погрешно изписваните думи е и кафяви, която неправилно се изписва кафеви. Вероятно песента на Вики от „Мастило“ – „Мойте кафеви очи“ е изиграла негативна роля за това.

–   Впредвид вместо предвид. Тук оставаме без коментар. Но имаме „навпредвид“, че класацията ни е към своя край с последната дума, която се греши масово, а именно –   Не знам – запомнете, че това са две отделни думи. Знаем, че никой не знае всичко, но нека НЕ е незнам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Азис изплю камъчето: Васил не е рожденото му име
Next: На мястото на Фермата за изненада на зрителите предстои ново грандиозно риалити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.