Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Европейският град, който се намира в две страни и има две имена!
  • Новини

Урок по география: Европейският град, който се намира в две страни и има две имена!

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sdfbfdbdgngfmfhmhj.png

Град в Европа се превърна в атракция, след като местните разкриха, че реално се намира на територията на две държави. Да, четете добре! Има хора, които имат хол в една държава, докато други имат спалня в друга нация. Освен това граничната линия преминава през частни и обществени сгради.

Най-странният град в Европа
Белгийски град Baarle-Hertog е изключително трудно да се опише. Когато за първи път чуете хора да говорят за това място, смятате, че това е просто селище, отрязано от границата между Белгия и Холандия. Ако беше толкова просто….Но не е така.

 

Разходката из Баарле е уникално изживяване. Постоянно преминавате между Белгия и Холандия. Можете също така да видите, че няма непрекъснато номериране на къщите по белгийските и холандските улици. Име и номер на улицата могат да се появят, дори два пъти: веднъж в Баарле-Хертог и отново в Баарле-Насау. В къща границата минава точно през средата му!

Освен това, тъй като всяка къща трябва да плаща данъци в страната, в която се намира входната врата, стара традиция в Баарле е да се движи входната врата на няколко метра, ако това създаде по-благоприятна данъчна ситуация. Поради тази причина няколко семейства преместили вратата си от едната държава в другата.

Белгийски или холандски са?
Какво е нейното име. Влизате в селото и сте добре дошли не само в Баарле-Хертог, но и в Баарле-Насау. Това не са различни имена за едно и също място. Баарле-Хертог и Баарле-Насау са различни градове, но на същото място. Баарле-Хертог принадлежи на Белгия; Баарле-Насау принадлежи на Холандия.

Също толкова интересен е фактът, че Баарле-Хертог и Баарле-Насау се състоят от не по-малко от 30 Анклава. Анклав е земя, обкръжена от всички страни с територия на чужда държава. Ако тази земя е част от друга държава, то тя се нарича също и ексклав на тази друга държава.

Примери за анклави: Ватикана и Сан Марино в Италия, Лесото в РЮА. Ако анклавът има излаз на море, тогава се нарича полуанклав (Из Уикипедия).

Така в нашия случаи нещата изглеждат ето така: 22 белгийски анклава, холандски анклав и седем холандски подклави. Резултатът е сложен социален, културен и икономически микс. Въпреки че има много белгийско-холандски организации, като библиотека и културен център, другите съоръжения намаляват. Има две противопожарни сгради, две църкви, две полицейски управления и двойни разпоредби за електричество и телефонни оператори.

Според Жулиен Лиманс от Баарле-Хертог, когато отива до банята, той трябва да премине границата: „Всеки път, когато отида до банята, трябва да премина границата. За щастие няма митнически контрол ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна новина от НОИ за пенсиите и обезщетенията за април
Next: Българинът тегли кредити като за последно, влага парите във…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.