Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Европейският град, който се намира в две страни и има две имена!
  • Новини

Урок по география: Европейският град, който се намира в две страни и има две имена!

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sdfbfdbdgngfmfhmhj.png

Град в Европа се превърна в атракция, след като местните разкриха, че реално се намира на територията на две държави. Да, четете добре! Има хора, които имат хол в една държава, докато други имат спалня в друга нация. Освен това граничната линия преминава през частни и обществени сгради.

Най-странният град в Европа
Белгийски град Baarle-Hertog е изключително трудно да се опише. Когато за първи път чуете хора да говорят за това място, смятате, че това е просто селище, отрязано от границата между Белгия и Холандия. Ако беше толкова просто….Но не е така.

 

Разходката из Баарле е уникално изживяване. Постоянно преминавате между Белгия и Холандия. Можете също така да видите, че няма непрекъснато номериране на къщите по белгийските и холандските улици. Име и номер на улицата могат да се появят, дори два пъти: веднъж в Баарле-Хертог и отново в Баарле-Насау. В къща границата минава точно през средата му!

Освен това, тъй като всяка къща трябва да плаща данъци в страната, в която се намира входната врата, стара традиция в Баарле е да се движи входната врата на няколко метра, ако това създаде по-благоприятна данъчна ситуация. Поради тази причина няколко семейства преместили вратата си от едната държава в другата.

Белгийски или холандски са?
Какво е нейното име. Влизате в селото и сте добре дошли не само в Баарле-Хертог, но и в Баарле-Насау. Това не са различни имена за едно и също място. Баарле-Хертог и Баарле-Насау са различни градове, но на същото място. Баарле-Хертог принадлежи на Белгия; Баарле-Насау принадлежи на Холандия.

Също толкова интересен е фактът, че Баарле-Хертог и Баарле-Насау се състоят от не по-малко от 30 Анклава. Анклав е земя, обкръжена от всички страни с територия на чужда държава. Ако тази земя е част от друга държава, то тя се нарича също и ексклав на тази друга държава.

Примери за анклави: Ватикана и Сан Марино в Италия, Лесото в РЮА. Ако анклавът има излаз на море, тогава се нарича полуанклав (Из Уикипедия).

Така в нашия случаи нещата изглеждат ето така: 22 белгийски анклава, холандски анклав и седем холандски подклави. Резултатът е сложен социален, културен и икономически микс. Въпреки че има много белгийско-холандски организации, като библиотека и културен център, другите съоръжения намаляват. Има две противопожарни сгради, две църкви, две полицейски управления и двойни разпоредби за електричество и телефонни оператори.

Според Жулиен Лиманс от Баарле-Хертог, когато отива до банята, той трябва да премине границата: „Всеки път, когато отида до банята, трябва да премина границата. За щастие няма митнически контрол ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна новина от НОИ за пенсиите и обезщетенията за април
Next: Българинът тегли кредити като за последно, влага парите във…

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.