Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Знаете ли кой е най-големият каньон в Европа и втори в света
  • Новини

Урок по география: Знаете ли кой е най-големият каньон в Европа и втори в света

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
dsfvoksfdkbfgdbkfbgf.png

Какво знаем за Черна гора? Че е най-западната православна държава в Европа. Че граничи с Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия, Албания, а през Адриатическо море и с Италия. 

Прехвърляме през ума си градовете Подгорица, Котор, Будва… и май не се сещаме за повече. За да запълним липсата на задълбочени познания за близката балканска страна, Покана за пътуване гостува на временно управляващия посолството на Черна гора Йелена Филипович-Стоянов.

 

На доста добър български  тя ни разказва за своята страна, но на мен ми се иска да добавя още малко информация за нея самата. Тя има магистърска степен по международни отношения от Руския университет за дружба между народите.

Очевидно там е оставила ярка следа, защото Йелена става първият чужденец, получил медал като студент на поколението, магистър на поколението и специална награда за изключителен принос в науката за дипломната си работа.

 

В разговора г-жа Стоянов споделя какви са идеите на правителството на Черна гора за развитието на туризма – основно перо в икономиката на страната, за тайните места и вкусните тайни, с които гостите могат да поглезят небцето си.

Оказва се ,че няма нужда да ходим до Америка, за да видим величествени скали – каньонът на река Тара е втори по големина в света след Гранд каньон.

Говорите ли кучешки? Вероятно отдадените стопани разбират кога любимецът им джафка по катерица и кога му е належащо да излезе на разходка, но днес ще ви запозная с една дама, която наистина може „да преведе“ какво искат да ни кажат.

 

Нели Петрова е поведенчески терапевт и в Германия упражнява непознатата у нас професия кучешки психолог. На срещата тя дойде с престарелия си мопс Куки, който свойски се настани върху крака ми. И понеже още не говоря кучешки, поздравих Нели с обикновено българско „Здравейте“.

Тя разкрива, че Западна Европа невинаги възпитават домашните си любимци само с добро.

Завладяващата природа и вкусната кухня на Черна гора

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна – то било бързо и лесно
Next: Йорданка Христова потъна в траур, неутешима е

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.