Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Знаете ли коя е най-високата жп гара в България и на Балканите?
  • Новини

Урок по география: Знаете ли коя е най-високата жп гара в България и на Балканите?

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
fadsgokdfokgskdfgkdfgfd.png

Страната ни има много красоти, а по планините се редят не само скални образувания и борови гори, но от там минават и ЖП линии.

 

Знаете ли коя е най-високата ЖП гара в България?

В страната ни има гара, която се разполага най-високо и е на връх, като се смята за най-високата гара на Балканите.

Става въпрос за родопското село Аврамово. То се разполага най-висока точка, което го отрежда като най-висока гара не само в страната ни, но и на целия Балканския полуостров.

Тази гара е част от железопътната линия, която свързва градове Добринище и Септември. Тя е по-известна като “теснолинейката”.

 

Релсовият маршрут се свързва, не само с гарата в село Аврамово, но с цялата история и това не е случайност. Той се слави се с изключително живописни места, през териториите, през които преминава, пише poznanieto.bg

Интересни факти за село Аврамово и най-високата ЖП гара на Балканите:

Железопътната гара до 1983 г. е наричана Аврамови колиби. Тя е най-високо разположената в страната ни България и първа на Балканския полуостров. Тя е точно на 1267.4 метра надморска височина.

В периода 1878 до 1912 г., след Освобождението, от на мястото на ЖП гарата се е разполагала границата между Османската империя и Княжество България.

Гарата съществува отдавна. Тя е построена, след 1926 г. и е част от теснолинейката Якоруда- Чепино. Отсечката е измислена като временна експлоатация за времето 12 декември 1937 г., след което официално е открита. Датата била 30 юли 1939 г.

Защо се казва “теснолинейка”?

Теснопътната ЖП линия, свързва Добринище и Септември и се нарича “теснолинейка”, заради разстоянието, между релсите, което е по-малко от общоприетия Европа стандарт.

В точност достига 76 сантиметра, което е два пъти по-малко от стандартните 143.5 сантиметра междурелсие или около три педи по-тясно.

Тясното междурелсие е се казва още “босненски тип”, защото първите трасета с подобен тип се изграждат главно на територията на Босна и Херцеговина в миналото, по време на окупацията на Австроунгарската империя.

 

Тесните ЖП линии били по-подходящи за пресечени планински терени. Такива са и териториите на Пирин, Рила и Родопите.

С каква скорост се движи теснолинейка?

В резултат на особеностите на теснолинейно ЖП трасе, предвид и релефа, по който преминава, скоростта е скоростта на движение на влакове е сравнително по-ниска от останалите ЖП линии.

Разстоянието от Добринище до Септември е 125 километра. Такова се изминава за средно 5 ч. със ср. скорост 25 километра в час. По маршрута има редица тунели, мостове и спираловидни изкачвания.

Хубавото в ниската скорост е възможността да бъдат разгледани заобикалящите природни забележителности, които са неповторими и впечатляващи.

История на ЖП линията, минаваща през Родопите

Идеята за високопланински тесен железен път е представена през 1916 г., по време на Първата световна война, но всъщност необходимостта от развитие на железопътната инфраструктура в южните планински райони на страната се усеща от много по-рано.

Основният мотив за изграждането на сложното и доста скъпо трасе е нуждата от транспортна комуникация с град Гоце Делчев (тогава Неврокоп), който е основната, връзка, през границата с Гърция, а оттам и с Беломорието.

Освен това ЖП трасето било необходимо за развитието на дърводобивната промишленост в Рило-Родопския регион.

Колко време изисквало построяването на най-високата ЖП линия?

Първата част от трасето е изградена в първата половина на 20-те години на миналия век, а първият влак преминава по тесните релси на 1 август 1926 г. Тогава линията е с дължина от 20 километра и свързва Септемвир със село Лъджене, което днес е квартал на Велинград.

Най-трудният участък от трасето е: Чепино-Якоруда-Белица. Той е завършен през 1939 г. На откриването бил и Цар Борис III. Дори пресата тогава пише, че той сам подкарал парния локомотив по време на официалната церемония.

По трасето има 35 тунела, има също така и сложни завои. Най-стръмният участък се намира близо до гара Аврамово, като там се разполага и най-дългият тунел по цялото трасе. Това е тунелът преминаващ под Аврамовата седловина (с дължина 314 метра).

Връзката между Банско и Белица е завършена през 1943 г.. Така, последният участък от Добринище и Банско е открит на 9 декември, в 1945 г. Първоначалният план до град Гоце Делчев така и не е в завършеното трасе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
Next: Разсекретиха за какво Иван Рълев е изхарчил наградата от Игри на волята, 100 000 лева

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.