Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кое българско село е кръстено на кавхан?
  • Новини

Урок по география: Кое българско село е кръстено на кавхан?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvdsfvfdshfdghfgh.png

Днес ще ви представя историята на една важна историческа личност. Тя е толкова значима в нашата история, въпреки че е заемал само позицията Кавхан – вторият човек след хана. Научете кой е този човек, който е оставил толкова значима следа в нашата история, че има кръстено село на негово име.
Кое село носи името на кавхан

Става въпрос за село Избул, което се намира в община Нови пазар, на около 25 км от град Шумен. Селото носи името на един от най-големите български държавници в рамките на Първата ни държава – кавхан Исбул. Не случайно неговото име е единственото, което е останало в историята на тази позиция.

Кой е кавхан Исбул

Това лице изкачва йерархията на българската администрация още по времето на хан Крум. Предполага се, че преди него на тази позиция е бил кавхан Иратаис, който служи на българските ханове Крум и Омуртаг. По време на управлението на втория, кавхан Исбул успява да се издигне до най-високата възможна позиция след владетеля и става кавхан. Това, което трябва да знаем е, че по това време е почти невъзможно подобен тип пост да бъде зает от лице, което не е с правилния произход от българската аристокрация. Вече по времето на Омуртаг, кавхан Исбул показва своите качества, които запазват българската държавност в рамките на втората половина на IX век.
Кавхан Исбул начело на страната
Хан Маламир

След внезапната смърт на Омуртаг през 831 година, начело на страната формално застава непълнолетния Маламир. Тогава българите потвърждават мирния договор с Източната Римска империя, сключен още от Омуртаг през 815 година. Ромеите усещат слабост от българска страна и това води до нападение на българските територии в Източна Тракия.

Кавхан Исбул знае, че не трябва да оставя нещата по този начин, тъй като това може да доведе до трусове в управлението на страната и да заплаши позицията на Маламир.

Той взема със себе си непълнолетния син на Омуртаг и успява да се справи с византийската заплаха. Дори от своя страна, успява да завземе важната крепост Проват, която се намира в близост до днешния град Одрин. Двамата успяват да продължат своето настъпление и след съвместна работа с местното население на Филипопол, успяват да присъединят града към България.

Това налага на византийците да молят да подновяване на мирния договор. Разбира се, кавхан Исбул успява да наложи и присъединяването на новозавзетите територии към нашата страна. За съжаление, този български хан няма възможност да поеме изцяло управлението на страната, тъй като умира много млад и начело на страната идва хан Пресиян.
Хан Пресиян

При хан Пресиян, кавхан Исбул запазва водещата си роля в управлението на страната. Тъй като не знаем годините на хана, предполага се, че поне в първите години на управлението си, ключовите решения са били вземани от кавхан Исбул. Малко след идването на власт на Пресиян, през 837 година избухва голямо въстание на племето смоляни в Родопите.

По това време, ромейският император е зает с военни действия в другия край на империята и не може да реагира. Кавхан Исбул, който най-вероятно е в основата на въстанието, реагира много бързо и подпомага смоляните. Срещу него се изправя кесарят Алексий Мосиле, който бива разбит от българската войска. Това е първият случай, в който българската държава достига до бреговете на Бяло море.

Нямаме достатъчно информация какво се случва с кавхан Исбул през следващите години. Смята се, че той се оттегля от този пост и оставя управлението на страната в ръцете на хан Пресиян. Така или иначе, кавхан Исбул е от огромно значение за историята на България, тъй като успява да измъкне страната ни от капана на династичните борби, в които сме били през почти целия VIII век. Предава властта на хан Пресиян, така че България да продължи да бъде водещ фактор в рамките на Югоизточна Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев с първи думи за Стани богат, изненада всички
Next: Проф. Рачев със сензационна прогноза за февруари и пролетта

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.