Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол
  • Новини

Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
asvadfvgsdhgsdfhfgh.png

Днес ще ви представя историята на един интересен български град. През вековете, той е успял да запази българското си наименование, което е свързано с птицата сокол. Разберете за кое населено място в нашата родина става въпрос, пише Poznanieto.bg.

Кой град е кръстен на птицата сокол

Става въпрос за град Сунгурларе. Той се намира в област Бургас, близост до Карнобат. По принцип самият район е обитаван още от антично време, тъй като има много запазени останки от тракийски и римски монети по тези земи.

 

След това със сигурност влиза в състава на Първата и Втората ни държава, но за този период няма достатъчно информация. Предполага се, че става част от Османската империя след битката при Черномен през 1371 година, когато е присъединена цялата Карнобатска долина.

Сунгурларе в Османската империя

Смята се, че по това време част от българското население се премества към новото землище на населеното място – старото му е било в горите над местността Ичмята. В рамките на империята, селището носи името Сонгурлар и Сьонгурларе, които очевидно са начина на произнасяне на българското наименование от страна на османците.

Защо смятаме, че Сунгурларе идва от думата сокол

Първите по-сериозни проучвания по въпроса са чак след Освобождението. Константин Иречек описва мястото, но той не се концентрира толкова върху неговото име. От друга страна, през XX век има различни хипотези за произхода на името на града. Те всички водят до извода, че в източна посока от днешния град е имало вековна гора съставена от много високи дървета. Смята се, че там е имало много гнезда на сиви соколи. Дори един от изследователите, Иван Апостолов, приема, че най-първото запазено име на града е било Соколаре, като частицата -ларе идва след заселването на османското население.

Сунгур – сокол

Езиковеда професор Борис Симеонов е първият доказал тази връзка. Тя се базира на няколко паметника, запазени в Шуменския регион, в които се намира словосъчетанието “сунгур сунгур”, което се превежда като “соколи соколи”.

Допълнителна подкрепа за това твърдение е един от върховете в Рила планина, който носи името Сунгурличал. Като премахнев турската надставка “-личал”, която се използва, за да обозначи връх – преводът на името е Соколовият връх или върхът на соколите.

В заключение е интересно как през вековете старобългарската дума за сокол се запазва. Тя бива леко променена, но без съмнението името на град Сунгурларе се свързва с тази красива и изящна птица, срещаща се по нашите земи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря
Next: Хората са масово по тези магазини: Цените се сринаха със 70%, навалицата е огромна

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.