Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кой е най-големият полуостров в Европа
  • Новини

Урок по география: Кой е най-големият полуостров в Европа

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
fvsdfbvfdbdfngfnhjmjh.png

По дефиниция полуостровът е част от сушата, вдадена навътре във воден басейн, като връзката със самата суша може да бъде както по-широка от самия полуостров, така и много тясна. 

Най-големият полуостров в Европа – кой е той?

С площ 750-800 хиляди кв. км. и население почти 16 милиона души, заобиколен от четири морета, миещи бреговете му, Скандинавският полуостров е най-големият полуостров в Европа. Релефът му е предимно планински и се обуславя от едноименните Скандинавски планини, простиращи се по цялата дължина на полуострова. Богат на води, най-големият полуостров в Европа е дом и на най-голямото езеро на Стария континент.

Климатът на Скандинавския полуостров е суров, характеризиращ се с чести гъсти мъгли и ветровито време с висока скорост на вятъра и значителна сила. Характерни за някои части от най-големия полуостров в Европа са обилните валежи – такива засягат западните склонове на планината, където годишно падат 4 пъти повече валежи в сравнение с други части на полуострова.

Мрачното време, липсата на слънчева светлина и тъмнината, продължаваща не една нощ, а месеци – полярната зима, може да доведе новодомецът на полуострова до дълбока депресия.

 

Местните обаче са свикнали с климата и той не оказва значимо влияние на психическото им състояние, напротив – случаите на депресивни състояния сред жителите на Скандинавския полуостров са много по-редки в сравнение с други части на света, където имаме няколко сезона или пък вечно лято.

Местните общности на скандинавците са много сплотени, имат силни социални връзки, а това обогатява живота им и ги предпазва от меланхолия, тъга, стрес и депресия, които завладяват останалата част от света през зимата, поради липсата на достатъчно светлина и възможности за прекарване на времето на чист въздух сред природата, почивки, екскурзии и срещи с приятели.

Скандинавската тайна е сплотеността, от която вероятно се нуждаем всички ние и която осезаемо липсва в светлия ни и забързан свят.

Ако прекарате малко време на полуострова по време на полярната зима, ще бъдете очаровани и омагьосани от северното сияние и красивите багри на небето, но ако поживеете по-дълго, ще ви е трудно в началото – в периода на адаптация, тъй като за разлика от местните, не сте свикнали нощта и мракът да продължават с месеци.

Със сигурност обаче ще бъдете щастливи, ако съумеете да попиете от нагласата за живота им, от начина, по който гледат на студените безкрайни нощи и от всички забавления, които преживяват заедно като общност, сплотени и усмихнати.

 

Формиране на Скандинавския полуостров

Тектонски натиск от запад на изток е в основата на формиране на най-големия полуостров в Европа, а обликът му е определен до голяма степен от последното заледяване на Скандинавия и под въздействието на огромен ледник, покрил почти изцяло полуострова.

Именно това дълготрайно заледяване е в основата на образуването на праисторическото Йолдиево море, както и на Литориново море, което е предшественик на Балтийско море, познато днес. Преди хилядолетия Земята е изглеждала различно, но е ясно, че климатът на Скандинавския полуостров явно е бил суров още в онези незапомнени и далечни времена.

Едни от първите племена, които населяват този полуостров, са с германски произход, а едва след VІІІ в. се формират трите кралства на най-големия полуостров в Европа – Новрегия, Швеция и Дания. Днес полуостровът е дом основно на две конституционни монархии – Норвегия и Швеция – уредени и богати държави, а съвсем малка част от него принадлежи на Русия и Финландия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-добрият лек срещу листни въшки по розите е този
Next: Урок по история: Този българин е Княз на румънци и гърци в Османската империя

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.