Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?
  • Новини

Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sfdhlkfdsokhfdkhkgfhgf.png

България е разделена на 28 административни области. Най-малката от тях е област Видин с население около 75 000 души.

 

По-любопитното обаче е, че Видин не е градът с най-малко жители. Всъщност административният
център на Смолянска област – Смолян, е на първо.

 

Област Смолян – 96 284 души

Град Смолян – около 30 000 по постоянен/ около 28 000 по настоящ

Въпреки че град Смолян е най-малкият по население, той определено се бори за
приза най-дълъг град в България. Разположен е по поречието на река Черна и река
Бяла и дължината му е около 25 километра.

 

Според “бащата на историята” Херодот, той е населяван от траките от 3000 години
преди новата ера.

Имената на град Смолян през годините

 

Ахъ Челеби

Това е името, запазено от османските документи за селището. То се свързва с придворния
лекар на султана – Ахъ Челеби – това се случва още през 1519 година. По-късно
това наименование получава съответната административна област, а Смолян получава
друго име

 

Пашмаклъ/Пашмакли

Това е следващото наименование, което получава селището. За неговия произход
не се знае много, но то запазва това си име в течение на дълъг период от време.

Дори когато Смолян се връща в пределите на България през 1912 година, селището
запазва своето име чак до 1934 година, когато е преименувано на Смолян.

 

Смолян

Текущото име на град Смолян се свързва с тракийското племе смоляни. За тях се
знае, че са присъединени към България по времето на хан Пресиян. Те вдигат бунт
,и с помощта на кавхан Исбул стават част от Българската държава. Постепенно биват
интегрирани изцяло в нея и се построява крепостта Аетос(орел), която служи за
команден център на региона.

 

Пашмакли се преименува спрямо най-старото си име през 1934 година. През 1960
година, се обединяват градовете Смолян и Устово, и селата Езерово и Райково и
формират днешния облик на град Смолян.

Това е и една от причините Смолян да бъде
смятан за най-дългият град в България, тъй като на практика в себе си той съчетава
цели 4 големи населени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател
Next: Топбалерина от Магаданс каза цялата истина за Слави Трифонов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.