Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?
  • Новини

Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
csacadscdsgdfhdfhgf.png

България е разделена на 28 административни области. Най-малката от тях е област Видин с население около 75 000 души.

 

По-любопитното обаче е, че Видин не е градът с най-малко жители. Всъщност административният
център на Смолянска област – Смолян, е на първо.

 

Област Смолян – 96 284 души

Град Смолян – около 30 000 по постоянен/ около 28 000 по настоящ

Въпреки че град Смолян е най-малкият по население, той определено се бори за
приза най-дълъг град в България. Разположен е по поречието на река Черна и река
Бяла и дължината му е около 25 километра.

 

Според “бащата на историята” Херодот, той е населяван от траките от 3000 години
преди новата ера.

Имената на град Смолян през годините

 

Ахъ Челеби

Това е името, запазено от османските документи за селището. То се свързва с придворния
лекар на султана – Ахъ Челеби – това се случва още през 1519 година. По-късно
това наименование получава съответната административна област, а Смолян получава
друго име

 

Пашмаклъ/Пашмакли

Това е следващото наименование, което получава селището. За неговия произход
не се знае много, но то запазва това си име в течение на дълъг период от време.

Дори когато Смолян се връща в пределите на България през 1912 година, селището
запазва своето име чак до 1934 година, когато е преименувано на Смолян.

 

Смолян

Текущото име на град Смолян се свързва с тракийското племе смоляни. За тях се
знае, че са присъединени към България по времето на хан Пресиян. Те вдигат бунт
,и с помощта на кавхан Исбул стават част от Българската държава. Постепенно биват
интегрирани изцяло в нея и се построява крепостта Аетос(орел), която служи за
команден център на региона.

 

Пашмакли се преименува спрямо най-старото си име през 1934 година. През 1960
година, се обединяват градовете Смолян и Устово, и селата Езерово и Райково и
формират днешния облик на град Смолян.

Това е и една от причините Смолян да бъде
смятан за най-дългият град в България, тъй като на практика в себе си той съчетава
цели 4 големи населени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител
Next: Директорката на училището в Дупница хвърли тежки обвинения върху изчезналата Ивана

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.