Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: На кой град, извън България, българите са му викали Цариград?
  • Новини

Урок по география: На кой град, извън България, българите са му викали Цариград?

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
asdcsdgfdsgdfg.png

Истанбул е широко признат като име на най-известния град в Турция, но невинаги е било така. Дори днес, все още съществува известно объркване относно правилното му име.
Истанбул беше Константинопол, а той Цариград?

Объркването се корени в различните имена, които градът приемал при османците през вековете, след тяхното завладяване на града, през 1453 г. Въпреки, че османците не променят, нарочно името на града, те избират да „Константинопол“ да премине в име с по турски стил „Konstantiniye“. Това в се превежда като „на Константин“. Бързо, обаче се появяват и вариациите „на Константиние“.
На кой град извън България, българите са му викали Цариград

И така, както вече ви стана известно Цариград българите казвали на познатия ни днес Истамбул или от миналото Константинопол. Както самото име подсказва, царственото име произхождало от Цар и Град.
Защо се променя името на града?

“Станбулин” (на гръцки означавало “към града”). Името било също често срещано по пътните знаци, насочващи пътуващите към столицата. След това то е сменено от вярващите турци на Исламбол, където “ислямът изобилства”.

Имената Исламбол и Константиние се използват взаимозаменяемо в османските документи до края на империята през 1923 г. Западняците продължават да наричат ​​града Константинопол и през 20 век. През 19 век, обаче голямата чуждестранна емигрантска общност в града започва да нарича стария град Стамбул. Западните сведения за стария град, през този период редовно споменават това име.

Много пъти германците наричат ​​Истанбул „Konstantinopel“, французите и британците като „Constantinople“, а италианците като „Costantinopoli“. Въпреки, че официалното име на града, от създаването на републиката е „Истанбул“ по този въпрос, Европа се съпротивлява да приеме името.

Спорът за това как да се нарича градът се смятал за разрешен, когато Ататюрк официално преименувал града на Истанбул. Това се случило, през 20-те години на миналия век. На западняците им отнело няколко десетилетия, за да приемат името, тъй като Константинопол продължавал да се появява на картите през 60-те години на миналия век, когато започва да се появява в скоби до Истанбул. Гърците все още не използват турското име. Константинополис продължава да се ползва, върху картите и пътните знаци в Гърция и до днес.

Според една популярна история, която съществува от много години, византийците не са наричали града с истинското му име, а поради размера му просто го наричали „Полис“ (Градът) и когато са искали да кажат „на Градът“, казвали „eist enpolin“ (is-tin-polin), което е и (възможният) произход на името „Истанбул“.

Последните изследвания показват, че името „Истанбул“ е използвано ако не през византийския период, то поне през 11 век и това, че турците са познавали града под това име. Истанбул е имал други имена в различни периоди, но нито едно от тях не е използвано широко или за дълго време. През турския период е наричан и с имената „Дерсаадет” и „Дералие”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и
Next: Невиждана поличба с кръста в Созопол, последва нещо неочаквано

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.