Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата
  • Новини

Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
vsdfbngnhhgghhgg.png

От векове 1 април се възприема за ден, в който близки и познати си спретват шеги помежду си. „Връзват си тенекии“, като колкото по-находчива е шегата, толкова по-силно дрънчи „тенекията“ по адрес на потърпевшия, пише „Телеграф“.

Много рядко си задаваме въпроса кога е възникнал Денят на лъжата или шегата и защо точно на 1 април? Преданията са няколко.

У нас

От векове в България се смята, че месец април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. Затова нарекли първия му ден Ден на лъжата, закачката и хумора. Отколешна традиция е на 1 април близки и познати да се се лъжат взаимно и то само до 12 ч. на обед.

Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично води началото си от прабългарите.

На старобългарски език месец април е лъжуняк. За славяните пък април е лъжетрев. Обичайно е през този месец вече да цъфтят дръвчета, цветя и треви, а след това да падне внезапно сняг и слана да ги „попари“. Затова е „лъжливо раззеленяване“ и „лъжлива пролет“.

„Прати ме мамо далеко, че кат’ лъжа, да ми е леко”, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето”, „От половин кило риба изкарал три кила хайвер” са само част от родните поговорки да лъжем и преувеличаваме.

На един 1 април приятели вързали ръцете за китките на рибар, който постоянно се хвалел. Попитали го: „А сега кажи каква риба хвана вчера“? Хвалипръцкото не се поколебал и разтворил докрай китките на вързаните си ръце: „Не знам колко беше голяма, обаче ей такова око имаше“.

БИБЛИЯ

Според преданията произходът на този международно признат ден датира още от библейски времена. Ной за първи път пуска гълъб, за да провери дали водата от Потопа се е оттеглила. Това се случва на 1 април – потвърждава го еврейската Библия, както и Коранът.

Според друга библейска теория Исус е изпратен от Пилат Понтийски до Ирод и обратно точно на този ден. Т.е. изпратил го е за „зелен хайвер“. Заради това се смята, че този ден оттогава се приема и като Ден на лъжата.
РИМ

В древния Рим римляните и келтите организират фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е около 1 април. По време на фестивала работата спира и са разрешени всякакви шеги. Например слугата да командва наужким господаря си. Или децата да командват родителите си.
АНГЛИЯ

Английски крал от 13 век задължава поданиците си, когато преминава през даден град, жителите му масово да се стичат и да му се кланят. Веднъж на 1 април пожелава да мине през град Нотингамшир.

Когато научават за плановете на краля, гражданите, които го недолюбвали, решават да му скроят номер. Кралят изпраща войска, за да сплаши непокорните граждани, но когато войската стига, вижда как хората… ловят риба на сухо. Кралят обявява жителите за глупаци, недостойни за него, и отказва да посети града.

Английска карикатура от XIX в. – на гърба на мъжа пише Ритни ме.

На 1 април 1713 г. авторът на „Пътешествията на Гъливер“ Джонатан Суифт обявява, че един от обезглавените престъпници ще се върне от мъртвите, за да пие бира в местен пъб. На този ден всички кръчми били пълни с хора, които искат да видят как мъртвец без глава пие бира.

В друга история се разказва, че през 1860 година английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, насрочена на 1 април. Англичаните не се усъмняват в странната церемония и масово водят семействата си на посоченото място. 40 години по-късно 1 април е обявен за Ден на глупаците.

През 1957 г. в телевизионното предаване „Панорама“ на британския канал Би Би Си се разказва история за „безпрецедентна реколта от спагети“ в Швейцария. Излъчва се и покритие с предполагаеми документални кадри от прибирането на „реколтата“.

През онези години спагетите са екзотична храна за жителите на Великобритания и се продават в консерви. След излъчването на репортажа ТВ каналът е засипан с молби от зрители откъде да си закупят фиданки за спагети.

На 1 април 2008 г. Би Би Си повтаря успеха си от 1957 г., този път с история за летящи пингвини. Според репортажа екип журналисти, снимайки в Антарктида документален филм, неочаквано улавят сензационни кадри с летящи пингвини.

„Ексклузивният материал“ се оказва качествена комбинация от снимки и компютърна графика. На 1 април 2006 г. в. „Таймс“ публикува статия за нова защитна система на кредитните карти, която се активира с пеене.
ФРАНЦИЯ

Във Франция и Холандия от началото на 16 век Първи април е Ден на риболова. И защото рибите са достатъчно „глупави“, за да се хванат на въдица, се заражда традиция и хората да се ловят така на шеги. И до ден днешен във Франция и на други места в Европа има практика на 1 април на гърбовете на хората да се закачат незабелязано хартиени рибки.

Френска поздравителна картичка по случай деня на шегата.

На 1 април 1987 г. френският в. „Паризиен“ пише за решение на правителството Айфеловата кула да бъде демонтирана.

Плановете са прочутото съоръжение да бъде преместено в строящия се по това време близо до столицата Дисниленд, а на мястото на кулата да бъде създаден стадион с 35 хиляди места за Олимпийските игри през 1992 г. Хиляди парижани се „хващат на въдицата“ и организират протестни шествия.
ШВЕЦИЯ

На 1 април 1962 г. шведската телевизия, която по това време излъчва само по един черно-бял канал, съобщава за появата на нова технология, която прави изображението цветно.

За целта е необходимо зрителите да нахлузят на приемника си чорапогащник и да гледат в екрана под определен ъгъл. Хиляди зрители последват съвета на водещия. Цветната телевизия в Швеция се появила едва през 1970 г., също на 1-и април.
ЗАТВОР

По време на ковида в страните от Тайланд до Индия забраняват да се правят първоаприлски шеги, а разпоредбите на извънредното положение предвиждат дори затвор за разпространение на слухове, свързани със заразата.

В Тайланд шегаджиите дори са наказвани с до пет години затвор, защото разпространяват зловредни съвети за пиене на урина от крава и нощуване върху ситно нарязан лук. Което спомагало заболелите да се излекуват от Ковид-19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Метлата ми трябва да стои в ъгъла, с дръжката надолу-Богата бабичка разкри тайните на домашните заклинания за благополучие и късмет
Next: Цънцарова с голям гаф в ефир, ето как нарече Асен Василев…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.