Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години
  • Новини

Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
qwrwquraskfksdfsd.png

Когато говорим за богатство, разбира се, е много трудно да сравним хората от различните поколения, за да можем дадем отговорът на този въпрос. Ще ви представим историята на един от най-богатите – а защо не и най-богатитят българин за последните 200 години – хаджи Ненчо Палавеев. Научете уникалната му история.

Кой е хаджи Ненчо Палавеев?

Роден в Копривщица, като точната година не е ясно, тъй като на различните негови документи се посочват различни години, но най-вероятно е 1859 година. Първородния син на семейство Палавееви се ражда в много богато семейство – още на 10 години прави семейно пътуване по Божи Гроб и става хаджия – нещо което се е смятало за връх в постиженията на всеки богат човек.

За богатството на неговото семейство говори факта, че през 1873 година младият Ненчо заминава да помага на баща си в търговската им кантора в Кайро. Там той открива тайните на занаята и се показва като особено способен ученик – успява веднага да завърти собствен успешен бизнес, управлявайки сладкарница, съобщава Poznanieto.bg.

По-късно успява да купи и цял керван, който също му носи доходи. Изпробвайки различни свои идеи го води до Цариград през 1878 година, където развива свой собствен бизнес. След оттеглянето на баща му от активна работа през 1882 година, Ненчо Палавеев поема управлението на канторите в Кайро и Александрия и показва завиден търговски нюх, който не го напускал през цялата му кариера.

Търговският нюх на Ненчо Палавеев

Показва завидни умения в търговията като пътува до много точки в Африка и Азия и успява да играе ролята на посредник при търговията на различни ценни стоки от различните краища на двата континента. Огромна роля играе и местоположението на бизнеса оставен не случайно от баща му в Египет – средище на търговията на Близкия Изток по това време.

От друга страна хаджи Ненчо се напасва и към идващите нови времена – успява да купи акции от дружеството строител на Суецкия канал, което се оказва много успешна инвестиция. Има даже и акции в дружеството строящо Панамския канал. Нещо, което е малко известно за него е , че той и баща му имат руско гражданство – името на руския му паспорт е Анести Антоан Жиата.

Доказателства в подкрепа на това твърдение са близките отношения на семейството с Петко Каравелов, който го кани да се учи в Русия. При посещението на бъдещия последен руски цар Николай II през 1894 година в Египет, лицето което се занимава с организацията на престоя му е точно Ненчо Палавеев. Това показва неговите сериозни контакти на много високо ниво както в Русия така и във Великобритания и САЩ.

Завръщане в България

Задоволил своята жажда за богатство, Ненчо Палавеев се завръща в родната Копривщица през 1925 година и започва активно да се занимава с благотворителна дейност.

Изгражда много паметници свързани с миналато на града, инфраструктурни проекти и дори издържа сам цяла гимназия.През 1934 година създава собствена фондация, която да продължи неговата дейност и за в бъдеще. Напуска този свят през 1936 година, като след смъртта му , неговата фондация управлява наследството му и е продължила меценатската му дейност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за рейнджъра, Слави Т. Трифонов и купената къща
Next: Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.