Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години
  • Новини

Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
qwrwquraskfksdfsd.png

Когато говорим за богатство, разбира се, е много трудно да сравним хората от различните поколения, за да можем дадем отговорът на този въпрос. Ще ви представим историята на един от най-богатите – а защо не и най-богатитят българин за последните 200 години – хаджи Ненчо Палавеев. Научете уникалната му история.

Кой е хаджи Ненчо Палавеев?

Роден в Копривщица, като точната година не е ясно, тъй като на различните негови документи се посочват различни години, но най-вероятно е 1859 година. Първородния син на семейство Палавееви се ражда в много богато семейство – още на 10 години прави семейно пътуване по Божи Гроб и става хаджия – нещо което се е смятало за връх в постиженията на всеки богат човек.

За богатството на неговото семейство говори факта, че през 1873 година младият Ненчо заминава да помага на баща си в търговската им кантора в Кайро. Там той открива тайните на занаята и се показва като особено способен ученик – успява веднага да завърти собствен успешен бизнес, управлявайки сладкарница, съобщава Poznanieto.bg.

По-късно успява да купи и цял керван, който също му носи доходи. Изпробвайки различни свои идеи го води до Цариград през 1878 година, където развива свой собствен бизнес. След оттеглянето на баща му от активна работа през 1882 година, Ненчо Палавеев поема управлението на канторите в Кайро и Александрия и показва завиден търговски нюх, който не го напускал през цялата му кариера.

Търговският нюх на Ненчо Палавеев

Показва завидни умения в търговията като пътува до много точки в Африка и Азия и успява да играе ролята на посредник при търговията на различни ценни стоки от различните краища на двата континента. Огромна роля играе и местоположението на бизнеса оставен не случайно от баща му в Египет – средище на търговията на Близкия Изток по това време.

От друга страна хаджи Ненчо се напасва и към идващите нови времена – успява да купи акции от дружеството строител на Суецкия канал, което се оказва много успешна инвестиция. Има даже и акции в дружеството строящо Панамския канал. Нещо, което е малко известно за него е , че той и баща му имат руско гражданство – името на руския му паспорт е Анести Антоан Жиата.

Доказателства в подкрепа на това твърдение са близките отношения на семейството с Петко Каравелов, който го кани да се учи в Русия. При посещението на бъдещия последен руски цар Николай II през 1894 година в Египет, лицето което се занимава с организацията на престоя му е точно Ненчо Палавеев. Това показва неговите сериозни контакти на много високо ниво както в Русия така и във Великобритания и САЩ.

Завръщане в България

Задоволил своята жажда за богатство, Ненчо Палавеев се завръща в родната Копривщица през 1925 година и започва активно да се занимава с благотворителна дейност.

Изгражда много паметници свързани с миналато на града, инфраструктурни проекти и дори издържа сам цяла гимназия.През 1934 година създава собствена фондация, която да продължи неговата дейност и за в бъдеще. Напуска този свят през 1936 година, като след смъртта му , неговата фондация управлява наследството му и е продължила меценатската му дейност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за рейнджъра, Слави Т. Трифонов и купената къща
Next: Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.