Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците
  • Новини

Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
ckaskvcdskvkfdbfgb.png

По южните склонове на планината Сакар се плъзга граничната бразда с Република Турция и свършва днешна България. Малките селца са почти обезлюдени, а с годините природата постепенно превзема разрушените къщи. Един почти забравен край на родината, изпъстрен с древна история.

Ако някога се озовете в село Маточина, погледът ви задължително ще попадне на самотна кула, извисяваща се североизточно от центъра. Възвишението е достъпно само откъм селото и стратегическата му позиция е използвана по римско време. Там е била изградена военната крепост Букелон. Очертанията на укреплението личат и днес, но най-запазена е кулата.

През 1205 г. в района се води една от най-славните битки в нашата история. Цар Калоян разгромява кръстоносците и пленява император Балдуин Фландърски. По-късно, по турско време, Букелон постепенно замира, съхранил спомена за славните сражения край Одрин, припомня Нова тв.

Само на километър югозападно от Маточина, по полегатия склон на Сакар, се е скрила загадъчна скална църква. Трудно се открива, тъй като е вкопана в скали, пропадащи надолу в иначе равното поле, а входът ѝ гледа на запад.

Знае се, че храмът „Свети дух” е бил издълбан от монаси-отшелници още през 10 век, но се е използвал до началото на 20 век. Днес се почита от хората в района и от случайни туристи, търсачи на приключения в дълбокия Югоизток.

През 10 век е издълбана и другата популярна скална църква в района – откриваме я в скалите край близкото село Михалич. Още с влизането усещаме, че храм „Свети Панталеймон” е уникален.

Няма друг скален у нас с такава форма и просторен интериор. Височината в централна част е почти 6 метра. Който и да го е изкопал, се е опитал вътрешността да наподобява съвсем нормална градена църква с три ниши. Местните разказват, че пространството е било използвано и в най-новата ни история, като военен склад в годините преди 1989 г.

За църквата няма много писана история. За сметка на това легенда разказва как там  живеят две змии-пазителки. Те се появяват само, когато влезе човек с лоши намерения.

Южните склонове на Сакар са най-приветливи напролет. Докъдето ти стигне погледът се простират полегати възвишения, обрасли в зеленина. Разходката обаче изисква време – човек трябва да предвиди поне един ден, за да намери и обходи крепостта Букелон и двете емблематични за района скални църкви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са в шок от въпрос в Аз обичам България, искат спиране на шоуто
Next: Главчев се отказва близо 10 бона заплата, ето колко пари взима като премиер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.