Чували ли сте за Великата Българска гора? А знаете ли къде се е намирала?
Името й въобще не е случайно. То е дадено от чужди пътешественици по нашите земи, с което те са отбелязвали един определен периметър от нашата територия тогава. Разберете къде се е намирал той и какво трябва да знаем за тази местност.
Magna Silva Bulgarica – къде се намира
Тя е обхващала района от Белград към прохода Траянови врата, който е началото на Горнотракийската низина. Това наименование се ползва още по времето на ромеите, но придобива сериозна популярност в рамките на първите 3 кръстоносни похода, уточнява poznanieto.bg.
Причината е, че на кръстоносците им се е налагало да преминават през тази гора за цели 8 дни, а мястото очевидно е било много удобно за всякакви засади. Има запазени сведения от тогава, че имало период от 2 денонощия през който те преминавайки през гората не срещали никакъв жив човек, което допълнително напрягало чужденците.
От друга страна, това наименование е много интересно, тъй като много от тези чужденци идват от райони, където има доста гъсти гори – например Тевтонския лес. Така че очевидно тази Велика Българска гора е била доста впечатляваща.
Какво се случва с Българската гора
Случва се същото както и в Делиормана (Лудата гора) – започва масово изсичане в рамките на Османската империя. То се засилва по времето на трите кратки ледникови периода през края на XVII и началото на XVIII век.
Освен това, много от българите се занимавал с животновъдство, което допълнително означавало, че им трябват места за пасища. Най-зле се отразява вече и XIX век, когато в Османската империя започват строежи на големи инфракструктурни проекти, което води до изсичането по неофициални данни на почти 50% от тези гори.
За съжалине съдбата на тази Велика Българска гора е да остане в историята. По подобие на Лудата гора(Делиормана), където в рамките на Османската имперя, гората там намира своят край, това се случва с този регион в рамките на чуждата държава.
Това е име, сътворено от хронистите на кръстоносните походи от Средновековието, които преминавали през земите ни. Когато минели днешния Белград (тогава за тях той носел името „Алба Булгарика”) те попадали в необятен свят на гигантски вековни дървета.
Пътят през него продължавал осем дни. Западните рицари, въпреки че идвали от места известни с горите си като земите на Франция или Германия (спомнете си например за Тевтонския лес), били смаяни от безбрежната горска шир и за това я нарекли „Magna Silva Вulgarica” или буквално преведено „Великата българска гора”.
Друго свидетелство за величието на Българския лес или „Silva Bulgarorum” по нашите земи е името Лудогорие или Делиорман, което на османотурски пак означава „Луда гора” (според някои учени името е дадено не от османците, а още от куманите). Ето как описва тази област трансилванският княз Стефан, или Ищван Батори, през 16 век:
„След Добруджа иде областта Делиорман, наречена така поради големите гори и изобилната растителност, която покрива цялата област, с изключение на градовете и лозята. Тази област е много обширна. В Делиорман се намират селищата Шумен, Преслав, Разград, Червен, Русе, Силистра, които в по-голямата си част са населени с християни.”
Това описание далеч надхвърля това, което днес наричаме Лудогорие. Днес споменът за този гигантски български лес, покривал голяма част от българското землище, можем да открием не само в старите хроники или ловни мотиви от тракийските съкровища, където например „лъв улавя сърна”, но и чрез реално съществуващите и до ден днешен горски великани, като например дъбът в Село Гранит, Старозагорско, който според учените е „поникнал” през 334-335 г. от н.е. (това е 346 години преди Аспарух), или пък прочутата Байкушева мура в Пирин, която е на повече от 1300 години.
Защо Ви разказвам за тази история?
Първо, защото гората – това е живот. Тя е и поминък, но преди всичко е живот. Второ, защото като малък прекарвах летните си ваканции в едно „забутано” балканско селце Бракьовци, край Петрохан, и нищо не може да изтрие детските ми спомен за тайнственото и малко страховито величие на гората.
Там, където като деца сред уханието на борови иглички и шишарки, на прохлада в жарките дни, търсехме диви ягоди и „брусници”, а над нас бдяха горските исполини на Хемус, наследниците на „Магна Силва Булгарика”. Нека я помним и нека пазим чедата й.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: