Тази година се навършиха 100 години от кончината на един от най-близките съратници на Гоце Делчев – Ефрем Чучков. Неговото име е почти забравено у нас и в момента се присвоява от македонистите, които искат да изтрият общата история между България и РС Македония и не желаят двете страни да имат нормални отношения.
По този повод прекият наследник на славния воевода Явор Чучков излезе с възвание към българския президент, правителство и парламент, в което се настоява да се възстанови паметта за неговия прародител, който е отдал живота си за свободата на Македония, предаде БГНЕС.
Гоце Делчев и Ефрем Чучков – другари в живота и в борбата
Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, е роден в град Щип на 21 ноември 1870 г. Той е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до смъртта си през 1923 г. Чучков е бил и прославен войвода, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел на 12-ти април 1898 г. първата чета на практически създадения от Гоце Делчев и него Четнически институт на ВМОРО.
Двамата се запознават във Военното училище в София, където учат в един курс. От писмата на Гоце Делчев става ясно, че Чучков е един от неговите най-близки съратници и другари, на които водачът на ВМРО е имал пълно доверие.
В края на ХIХ век и в началото на ХХ век в хотел „Батенберг” в София пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.
От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България.
Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на фактически първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.
Чучков и Младотурският преврат
След Младотурския преврат през 1908 година, Ефрем Чучков нарича обещанията на младотурците за реформи в Османската империя „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство” и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията.
Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. Една година след „реформите” управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков „умерено-консервативно” ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
Тодор Александров и Ефрем Чучков – възстановителите на ВМРО
И двамата са от Щип, Чучков забелязва Александров като четник още през 1906 г. и бързо оценява неговите качества и възможността чрез него за по-тесни контакти с българските власти. През 1911 г.
Чучков предлага Тодор Александров за член на ЦК и фактически той става ръководител, като самият Чучков остава на второ място. Чучков остава практикът на ВМРО, а Тодор Александров се превръща в дипломата.
Освободителят на Щип
Ефрем Чучков е и освободителят от османско робство на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски войници.
През октомври 1912 г. Чучков установява там импровизирана форма на българска власт. За да предпази града от настъпващите сръбски части той нарежда да се донесат 300 български военни униформи, с които облича местното население, така че когато се задават сърбите те виждат българските военни, изплашват се и отказват да нахлуят в града.
Това обаче не е достатъчно. Чучков изпраща писмо до сърбите, в което заявява, че в града е установена българска власт. Тъй като не разполага с официален печат, той прибягва до хитрост – нагрява монета от 5 лева, с която подпечатва документа.
Така, благодарение на него Щип остава почти цяла година български. През Първата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война до 25 юни 1913 г.
След войните
Чучков и Тодор Александров възстановяват Организацията след съкрушителната национална катастрофа, която България претърпява през Първата световна война. Тя вече носи името ВМРО след етническото прочистване на Одринска Тракия.
Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до смъртта си продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия. Той участва в редица бойни акции срещу сръбските окупатори на Вардарска Македония.
Само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско. Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст /днешния „Пирогов“/ в София на 1 октомври 1923 година.
Ефрем Чучков винаги е странял от политиката, партиите и „партизанските борби“, известен е с пословичната си скромност. В спомените си, съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело” и „най-действеният труженик на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония.
Наследство
Във връзка със 100-годишнината от кончината на Ефрем Чучков, неговият пряк потомък, журналистът и общественик Явор Чучков заедно с Българската национална комисия по военна история се обърнаха към президента, правителството и парламента за възстановяване на паметта на славния герой.
„Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония, днес е почти забравен у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го прославят като „национален герой”, „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”.
Това е злоупотреба с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който винаги е обявявал себе си за българин, борил се е за българската кауза и е увековечен в някои от народните песни на македонските българи“, се казва във възванието.
В него се настоява да бъде възобновено съобщаването на името на Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за загиналите герои на България, включването му в българските учебници по история, откриване на паметник в София.
„За съжаление, това възвание няма отговор от институциите“, заяви журналистът и преводач Явор Чучков. Той не губи надежда и се надява, че българските институции ще реагират както подобава.
Явор Чучков също така призовава българските историци да се заемат с изследването на кореспонденцията между Гоце Делчев и Ефрем Чучков, която е дарена, защото не е редно тя да бъде изследвана от македонски историци, които тълкуват написаното там като дявола Евангелието.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: