Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли коя е единствената непревзета крепост в България
  • Новини

Урок по история: Знаете ли коя е единствената непревзета крепост в България

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
sdfvdsfvsfdgfdhdfgf.png

Кладнишка крепост е името на средновековна българска крепост, разположена на югозападните склонове на планина Витоша, близо до село Кладница, Пернишко.

Чрез археологически разкопки и проучвания е установено, че Кладнишката крепост е построена в периода 5 – 6 век.

 

Мястото, което крепостта заема е изключително стратегическо. Тя се намира на билото на нисък хълм, който обаче от три страни е обграден от много стръмни склонове. Освен това от крепостта съществува визуален контакт с околните крепости.

Кладнишката крепост е една от големите български крепости. Общата площ на територията, оградена от крепостните стени е около 10 декара. Останките от стените имат средна височина от около 0,70 метра.

Крепостта е принадлежала към система от планински крепости, защитавали подстъпите на град Сердика.

Според византийските хронисти при превземането на Сердика от хан Крум и приобщаването ѝ към българската държава българите унищожават всички околни крепости.

Тогава вероятно е първото разрушение на крепостта.

По издялана на камък карта на крепостта ясно се вижда, че тя е имала двойни яки зидове от ломен камък и хоросан и входът ѝ е от югоизток.

Намирани са остриета от стрели, върхове на копия, остриета от ножове, фини жълтеникави стъкла, монети, керамични теглилки, съдове – цели и счупени, рисувани с геометрични и растителни мотиви, а също керамични сита.

Крепостта е имала две нива на застрояване. Според останките по-високата част е имала административни функции – тук именно се е намирала и трикорабната базилика, чиито основи се разкриват при дълбочина над 1,5 м в по-ниската част е пребивавала войската, а също и оръжейните работилници.

На няколкостотин метра от останките на крепостта се намира Кладнишкият манастир, който е възстановен през 1848 г. след специално позволение от Султана.

Крепостта не е проучвана и подържана. Правени са любителски проучвания само на малки участъци. По-голямата част от крепостта е изчезнала или унищожена от тревисти и дървесни видове.

За крепостта има много популярна легенда. В нея се разказва за нападението на турците над крепостта – тогава тя била една от големите, с над 10 декара пространство.

Дошла османската армия и опитала да завладее селото.

Жителите се скрили зад стените и не дали крепостта месеци наред.

Непрекъснато контраатакували и нанасяли сериозни поражения на султанската армия. Отчитайки, че ще дадат прекалено много жертви, османските войски решили да подложат защитниците на глад и жажда.

Тук легендата се разделя на две.

Едната история гласи, че благодарение на кладенците, които имало в крепостта (някои от тях пълни с хранителни продукти, а други толкова дълбоки, че стигали до „дъното на планината“ и носели най-сладката клад(нишка)енчова вода), жителите оцелели толкова дълго, че войските си отишли и оставили крепостта непревзета.

Разрушили я кладничани след доста години, когато на всички било ясно, че живеят в османската империя и че няма връщане назад. Заклети да не предадат крепостта, те камък по камък разградили твърдината и с тези камъни възродили селото, изгорено до основи и разграбено от султанските войски, пише Петел.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снимки на Ивет Лалова по-красива от всякога в напреднала бременност
Next: Ябълков кекс- 3 ябълки и 3 яйца и по 9 лъжици брашно,захар и олио, няма как да сбъркаш схемата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.