Конфликтите между България и Византия са изключително много, но знаете ли, че един от тях е бил първата икономическа война в Средновековна Европа? Да разберем за кой военен сблъсък става въпрос и каква е връзката му с икономиката.
Коя е първата икономическа война в Европа
Историците приемат, че това е конфликтът между България и Византия, започнал през 894 г. – още в началото на управлението на княз (по това време все още е княз) Симеон.
След събитията, последвали свалянето на Владимир-Расате, Преславският народен събор от 893 г. избира третия син на Борис I за владетел – Симеон. Той е завършил Магнаурската школа, което е най-престижното учебно заведение за това време. Въпреки че е готвен за глава на българската православна църква, той поема тежестта на управлението на страната.
Важно решение от този събор е отхвърлянето на гръцкия език като официален в страната. Това води до намесата на Византия, която се опитва да извлече полза от слабостите на България, като премества търговията на българските търговци от Константинопол към Солун (това е вторият по големина град в империята). Търговците губят пазара в Цариград и се налага да заплащат по-високи мита.
Едностранната промяна на тези обстоятелства е неправомерен акт от страна на ромеите. Симеон се опитва да уреди въпроса мирно, но след неуспех обявява война на империята през 894 г., веднага след изтичането на 30-годишния мирен договор.
Как се развива войната между България и Византия
Симеон нахлува необезпокояван в Тракия, като първоначално не среща съпротива, тъй като Византия е заета в продължителния си конфликт с арабите на изток. Затова византийският император изпраща срещу Симеон известният пълководец Никита Кринит, чиято армия е съставена само от ромейските войски на Балканския полуостров, както и много хазари, които са част от личната гвардия на императора.
Симеон успява да се справи с тях без проблем. Дори, за да унизи императора, му изпраща обратно пленените хазари с отрязани носове. Византия реагира на този тежък удар върху престижа си, успявайки чрез силната си дипломация да настрои маджарите срещу Симеон.
По това време те са живеели в земите на днешна Североизточна Румъния. Освен това, срещу България е изпратен и известният пълководец Никифор Фока, така че българският владетел да бъде притиснат от две страни.
Симеон първоначално иска да се справи с Никифор Фока, но след като византийски кораби помагат на маджарите да пресекат делтата на река Дунав и да започнат нападение над българските земи, се вижда принуден да остави голяма част от войската си в Тракия и да се опита да спре маджарската офанзива. Този подход на Симеон не дава необходимия резултат след като е победен от маджарите и бива обсаден в крепостта Дръстър.
Прародителите на днешните унгарци дори успяват да достигнат до новата ни столица Велики Преслав и да опустошат цяла Североизточна България. Симеон успява да постигне временно примирие с Византия през 895 година и по този начин маджарите се изтеглят северно до река Дунав.
Втора част на първата икономическа война в Европа
През 895 година, България и Византия не успяват да постигнат траен мир, въпреки споразумението за прекратяване на военните действия. Причините за това са многобройни.
Византийският император изисква освобождаването на голяма част от византийските пленници, но не поема ангажимент за връщането на тържището на българските търговци в Константинопол.
Симеон осъзнава необходимостта от сериозни действия и се опитва да спечели време, за да реализира скрития си ход. А той е, че българският владетел сключва сделка с печенегите за общо нападение над византийците и маджарите. Печенегите са северните съседи на маджарите и по този начин Симен ги поставя в менгеме.
Дипломацията на третия син на Борис допринася за успеха, като успява да неутрализира едно от основните оръжия на византийците, а именно – нападението срещу българите на повече от един фронт.
Отмъщението на Симеон срещу маджарите
Симеон използва като casus belli (повод за война) нападението на маджарите срещу съюзните славяни на територията на днешна Румъния. Той успява да притисне мажджарите от две страни заедно с печенегите и се стига до битката при бреговете на река Южен Бут (Украйна). В нея Симеон нанася толкова тежко поражение на това племе, че се приема, че много голяма част от него бива унищожена.
Оцелелите маджари са принудени да напуснат земите си и да се преместят на територията на Панония – това са земите на днешна Унгария. За кръвопролитието на битката е показателно това, че Симеон нарежда на българските войски да изтърпят 3-дневен пост, за да се пречистят от натрупаните грехове по време на сражението.
Защо Симеон да е в основата на създаването на днешна Унгария?
Причината е, че маджарите сменят своето землище на сегашната си територия и след около 100 години създават своя държава. По време на цялото управление на Симеон, те не смеят да се доближат до териториите на България – чак по времето на управлението на Петър имат опити да навлизат на българска територия, пише „Актуално“.
Как завършва първата икономическа война в Европа
За да гарантира спокойствието на своята страна, Симеон се съгласява с условията на византийския император и обменя пленените византийци с българите, заловени по време на войните.
През следващата година, възползвайки се от усещаната от него слабост на Византия, Симеон предприема сериозна офанзива в Тракия. При Булгарофигон (в превод страхливите българи заради предишна загуба там) той разбива огромната византийска армия, включваща войници, привлечени от фронта с арабите. Дори след тази голяма победа, Симеон не се спира и продължава нападението срещу Византия.
Дори арабски военнопленници са изпратени срещу него, за да защитават Цариград. Справяйки се и с тях, Симеон използва момента, за да сключи договор с отслабената Византийска империя.
Споразумението включва годишно заплащане на данък и увеличаване на българските земи между Черно море и Странджа. Тържището на българските търговци в Константинопол също бива възстановено. Така Симеон успява да спечели първата икономическа война в Европа.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: