Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой български цар води първата икономическа война в Европа?
  • Новини

Урок по история: Кой български цар води първата икономическа война в Европа?

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
fvfdbfdnghngngn.png

Конфликтите между България и Византия са изключително много, но знаете ли, че един от тях е бил първата икономическа война в Средновековна Европа? Да разберем за кой военен сблъсък става въпрос и каква е връзката му с икономиката.

Коя е първата икономическа война в Европа

Историците приемат, че това е конфликтът между България и Византия, започнал през 894 г. – още в началото на управлението на княз (по това време все още е княз) Симеон.

 

След събитията, последвали свалянето на Владимир-Расате, Преславският народен събор от 893 г. избира третия син на Борис I за владетел – Симеон. Той е завършил Магнаурската школа, което е най-престижното учебно заведение за това време. Въпреки че е готвен за глава на българската православна църква, той поема тежестта на управлението на страната.

Важно решение от този събор е отхвърлянето на гръцкия език като официален в страната. Това води до намесата на Византия, която се опитва да извлече полза от слабостите на България, като премества търговията на българските търговци от Константинопол към Солун (това е вторият по големина град в империята). Търговците губят пазара в Цариград и се налага да заплащат по-високи мита.

Едностранната промяна на тези обстоятелства е неправомерен акт от страна на ромеите. Симеон се опитва да уреди въпроса мирно, но след неуспех обявява война на империята през 894 г., веднага след изтичането на 30-годишния мирен договор.

Как се развива войната между България и Византия

Симеон нахлува необезпокояван в Тракия, като първоначално не среща съпротива, тъй като Византия е заета в продължителния си конфликт с арабите на изток. Затова византийският император изпраща срещу Симеон известният пълководец Никита Кринит, чиято армия е съставена само от ромейските войски на Балканския полуостров, както и много хазари, които са част от личната гвардия на императора.

Симеон успява да се справи с тях без проблем. Дори, за да унизи императора, му изпраща обратно пленените хазари с отрязани носове. Византия реагира на този тежък удар върху престижа си, успявайки чрез силната си дипломация да настрои маджарите срещу Симеон.

По това време те са живеели в земите на днешна Североизточна Румъния. Освен това, срещу България е изпратен и известният пълководец Никифор Фока, така че българският владетел да бъде притиснат от две страни.

Симеон първоначално иска да се справи с Никифор Фока, но след като византийски кораби помагат на маджарите да пресекат делтата на река Дунав и да започнат нападение над българските земи, се вижда принуден да остави голяма част от войската си в Тракия и да се опита да спре маджарската офанзива. Този подход на Симеон не дава необходимия резултат след като е победен от маджарите и бива обсаден в крепостта Дръстър.

Прародителите на днешните унгарци дори успяват да достигнат до новата ни столица Велики Преслав и да опустошат цяла Североизточна България. Симеон успява да постигне временно примирие с Византия през 895 година и по този начин маджарите се изтеглят северно до река Дунав.

Втора част на първата икономическа война в Европа

През 895 година, България и Византия не успяват да постигнат траен мир, въпреки споразумението за прекратяване на военните действия. Причините за това са многобройни.

Византийският император изисква освобождаването на голяма част от византийските пленници, но не поема ангажимент за връщането на тържището на българските търговци в Константинопол.

Симеон осъзнава необходимостта от сериозни действия и се опитва да спечели време, за да реализира скрития си ход. А той е, че българският владетел сключва сделка с печенегите за общо нападение над византийците и маджарите. Печенегите са северните съседи на маджарите и по този начин Симен ги поставя в менгеме.

Дипломацията на третия син на Борис допринася за успеха, като успява да неутрализира едно от основните оръжия на византийците, а именно – нападението срещу българите на повече от един фронт.

Отмъщението на Симеон срещу маджарите

Симеон използва като casus belli (повод за война) нападението на маджарите срещу съюзните славяни на територията на днешна Румъния. Той успява да притисне мажджарите от две страни заедно с печенегите и се стига до битката при бреговете на река Южен Бут (Украйна). В нея Симеон нанася толкова тежко поражение на това племе, че се приема, че много голяма част от него бива унищожена.

Оцелелите маджари са принудени да напуснат земите си и да се преместят на територията на Панония – това са земите на днешна Унгария. За кръвопролитието на битката е показателно това, че Симеон нарежда на българските войски да изтърпят 3-дневен пост, за да се пречистят от натрупаните грехове по време на сражението.

Защо Симеон да е в основата на създаването на днешна Унгария?

Причината е, че маджарите сменят своето землище на сегашната си територия и след около 100 години създават своя държава. По време на цялото управление на Симеон, те не смеят да се доближат до териториите на България – чак по времето на управлението на Петър имат опити да навлизат на българска територия, пише „Актуално“.

Как завършва първата икономическа война в Европа

За да гарантира спокойствието на своята страна, Симеон се съгласява с условията на византийския император и обменя пленените византийци с българите, заловени по време на войните.

През следващата година, възползвайки се от усещаната от него слабост на Византия, Симеон предприема сериозна офанзива в Тракия. При Булгарофигон (в превод страхливите българи заради предишна загуба там) той разбива огромната византийска армия, включваща войници, привлечени от фронта с арабите. Дори след тази голяма победа, Симеон не се спира и продължава нападението срещу Византия.

Дори арабски военнопленници са изпратени срещу него, за да защитават Цариград. Справяйки се и с тях, Симеон използва момента, за да сключи договор с отслабената Византийска империя.

Споразумението включва годишно заплащане на данък и увеличаване на българските земи между Черно море и Странджа. Тържището на българските търговци в Константинопол също бива възстановено. Така Симеон успява да спечели първата икономическа война в Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има
Next: Фейсбук обяви огромна промяна за съобщенията в Messenger и снимките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.