Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой български цар се преструва на умрял, за да не бъде пленен?
  • Новини

Урок по история: Кой български цар се преструва на умрял, за да не бъде пленен?

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
samuillkfdskhlgfhfg.png

Днес ще ви разкажа една малко известна история. Тя е за един от нашите най-големите царе, който води дълги години неравна битка срещу Византия. След загубата на голяма битка, на него му се налага да се престори на умрял, за да не бъде пленен от ромеите. Научете повече по темата в следващите редове, пише Poznanieto.bg.

Кой български цар се преструва на умрял след загубена битка

Става въпрос за цар Самуил и неговата първа загуба от Византия в битката при река Сперхей през 996 година. По това време, Самуил е на върха на славата си като български ръководител. Той успява в поредица от сражения да победи различни византийски пълководци. В предишните 2 години той се справя със двама различни солунски управители, като успява да убие и двамата в последвалите битки. Още през 990 година, той успява да освободи българската столица Преслав и да я върне в рамките на България.

Как се стига до загубата на Самуил

По това време, Василий II е зает във войната си с фатамидите и не може да се справи сам с непокорния български владетел. Поради тази причина през 996 година, Самуил успява да постигне нова победа около Солун. Този път той решава да продължи движението си към сърцето на империята и да нападне Пелопонес.

Тези му успехи очевидно оказват негативно въздействие върху трезвата му преценка и по този начин той попада в много уязвима ситуация. Василий II веднага изпраща най-силният си пълководец Никифор Уран, който се опитва да приклещи Самуил в капана на Пелопонес и да не му позволи да се измъкне от там. Така се стига до струпването на двете войски от двете страни на река Сперхей.

Битката при река Сперхей

По това време реката е много придошла и Самуил преценява, че няма нужда да взема по-сериозни мерки за защита от ромеите. Но тази му грешка едва не му коства главата. Никифор Уран умело изследва реката и открива брод на няколко километра нагоре по течението. Той успява да го премина със своята войска и така се оказва лице в лице с българския стан. Тогава извършва нощна атака върху неподозиращите български защитници и успява да постигне сериозна победа срещу българите.

Как Самуил оцелява след тази загуба

Според Скилица-Кедрин, Самуил и неговият син Гавраил-Радомир се преструват на умрели между загиналите български войски. По този начин, когато започва плячкосването на убитите, те успяват да се измъкнат и да се доберат до българската територия.

Какво е значението на тази загуба

Има огромно значение за конфликта между България и Византия. Смята се, че българиге губят около 8000 души, които са голяма част от българската армия. Това връзка ръцете на Самуил, за да може да предприеме адекватни действия следващите години срещу Василий II.

Това е и причината да иска примирие след тази загуба. Освен това, това разбива мита за неговата непобедимост, тъй като до момента той има няколко “скалпа” на византийски военначалници. Резултатът се вижда през следващите години, когато Василий II успява да се концентрира изцяло срещу българите и в рамките на около 10-15 години се справя със съпротивата им.

Тогава Самуил се принуждава да води партизанска война и да не иска генерално сражение срещу императора, защото няма достатъчно ресурси, за да се противопостави. Тази загуба на толково много български войници оказва пагубен ефект върху намалелите ресурси на Българската държава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години
Next: Тези 3 зодии удрят джакпота през декември

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.