Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой български цар се преструва на умрял, за да не бъде пленен?
  • Новини

Урок по история: Кой български цар се преструва на умрял, за да не бъде пленен?

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
samuillkfdskhlgfhfg.png

Днес ще ви разкажа една малко известна история. Тя е за един от нашите най-големите царе, който води дълги години неравна битка срещу Византия. След загубата на голяма битка, на него му се налага да се престори на умрял, за да не бъде пленен от ромеите. Научете повече по темата в следващите редове, пише Poznanieto.bg.

Кой български цар се преструва на умрял след загубена битка

Става въпрос за цар Самуил и неговата първа загуба от Византия в битката при река Сперхей през 996 година. По това време, Самуил е на върха на славата си като български ръководител. Той успява в поредица от сражения да победи различни византийски пълководци. В предишните 2 години той се справя със двама различни солунски управители, като успява да убие и двамата в последвалите битки. Още през 990 година, той успява да освободи българската столица Преслав и да я върне в рамките на България.

Как се стига до загубата на Самуил

По това време, Василий II е зает във войната си с фатамидите и не може да се справи сам с непокорния български владетел. Поради тази причина през 996 година, Самуил успява да постигне нова победа около Солун. Този път той решава да продължи движението си към сърцето на империята и да нападне Пелопонес.

Тези му успехи очевидно оказват негативно въздействие върху трезвата му преценка и по този начин той попада в много уязвима ситуация. Василий II веднага изпраща най-силният си пълководец Никифор Уран, който се опитва да приклещи Самуил в капана на Пелопонес и да не му позволи да се измъкне от там. Така се стига до струпването на двете войски от двете страни на река Сперхей.

Битката при река Сперхей

По това време реката е много придошла и Самуил преценява, че няма нужда да взема по-сериозни мерки за защита от ромеите. Но тази му грешка едва не му коства главата. Никифор Уран умело изследва реката и открива брод на няколко километра нагоре по течението. Той успява да го премина със своята войска и така се оказва лице в лице с българския стан. Тогава извършва нощна атака върху неподозиращите български защитници и успява да постигне сериозна победа срещу българите.

Как Самуил оцелява след тази загуба

Според Скилица-Кедрин, Самуил и неговият син Гавраил-Радомир се преструват на умрели между загиналите български войски. По този начин, когато започва плячкосването на убитите, те успяват да се измъкнат и да се доберат до българската територия.

Какво е значението на тази загуба

Има огромно значение за конфликта между България и Византия. Смята се, че българиге губят около 8000 души, които са голяма част от българската армия. Това връзка ръцете на Самуил, за да може да предприеме адекватни действия следващите години срещу Василий II.

Това е и причината да иска примирие след тази загуба. Освен това, това разбива мита за неговата непобедимост, тъй като до момента той има няколко “скалпа” на византийски военначалници. Резултатът се вижда през следващите години, когато Василий II успява да се концентрира изцяло срещу българите и в рамките на около 10-15 години се справя със съпротивата им.

Тогава Самуил се принуждава да води партизанска война и да не иска генерално сражение срещу императора, защото няма достатъчно ресурси, за да се противопостави. Тази загуба на толково много български войници оказва пагубен ефект върху намалелите ресурси на Българската държава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години
Next: Тези 3 зодии удрят джакпота през декември

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.