На 20 февруари през 1849 г. е роден Иван Евстратиев Гешов – търговец, политик и общественик, който оставя ярка диря в историята на България. Гешов е роден в Пловдив в богатото семейство на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и е съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, пише dbr.bg.Първоначално Гешов започва образованието си в родния Пловдив, където негови учители са видните български възрожденци Йоаким Груев и Никола Ковачев. През 1864 г. се мести в Манчестър, където фирмата на баща му открива представителство.
През 1869 г. Иван Гешов завършва Оуенс Колидж и през следващите години работи в кантората на баща си. Според по-късните му спомени, определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил.
От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за ключовата роля на общественото мнение в политиката и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.
Завръщане в България
През 1872 г. „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър, а семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици.
По модела на образователните институции в Манчестър, Гешов създава клуб за дебати към класното училище, който просъществува няколко месеца.
През 1875 г. Иван Гешов се жени за Мария Пулиева – дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев.
По време на Априлското въстание Гешов се обявява против революционните действия, но въпреки това се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси.
От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на чуждестранните журналисти и анкетьори във връзка с разгласяването на зверствата след въстанието.
Гешов лично пише доклад за търговията в Южна България, поискан от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър.
На 12 август 1877 г., малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов е арестуван, заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов. Обвинението срещу тях е, че са посрещали влезлите за кратко в града руски войски.
Двамата братовчеди са осъдени на смърт от военен съд, но присъдата им е отменена след намесата на британското и американското посолство.
Вместо това, заедно с техните родители и семейства, двамата братовчеди са изпратени на заточение в Азия и прекарват няколко месеца в Цариград, но след края на войната са амнистирани и се завръщат в България.
В Пловдив Иван Евстратиев Гешов основава вестник „Марица“ и остава негов главен редактор до 1885 г. Той става част и от българския комитет на представителите на Източна Румелия, който настоява пред Великите сили в Южна България, която по силата на Берлинския договор остава извън пределите на новоосвободеното Княжество България, да не се въвеждат османски войски.
През октомври 1979 г. Гешов е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става негов първи председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отказва.
През следващите години Гешов става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. През есента на 1880 г. отново е избран за председател на Постоянния комитет, през 1881 г. – за негов член, а през януари 1882 г. го напуска, поемайки поста на директор на финансите в областта.
Животът в София и голямата политика
От 1883 г. Иван Евстратиев Гешов живее в София, където става директор на Българската народна банка. Неговият подпис е отпечатан на първата емисия български левове.
През 1884 г. става член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1884 г. до смъртта си е председател на Българския червен кръст.
На 13 септември 1885 г., непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски, с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители, са изпратени да търсят подкрепата за Съединението на намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III.
Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма.
След това делегацията се връща в България, а самият Гешов е изпратен в Лондон, където на 16 октомври е приет от министър-председателя лорд Солсбъри.
Иван Гешов се връща в България на 13 ноември, но още преди да пристигне в София избухва Сръбско-българската война. След края на бойните действия му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 г. на Букурещкия мирен договор.
След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, който е първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 г. Гешов се оказва негов наследник и изпълнител на завещанието му.
Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин.
До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище и превръщането му в Софийски университет.
Начело на правителството по време на Балканската война
От 1911 до 1913 г. Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което едновременно е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и избухва първата Балканската война.
През пролетта на 1913 г. склонността на Гешов към компромиси със съюзниците, и в частност подкрепата му за приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 30 май, когато е подписан Лондонският мирен договор, той подава оставка.
След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев, и макар Народната партия да остава в правителството, Гешов излиза от изпълнителната власт и поема председателския пост в Народното събрание.
През юни 1913 г. Иван Гешов заминава на лечение във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война.
Министър-председателят Стоян Данев му възлага неофициална мисия в Лондон, но смяната на българското правителство и военното поражение на страната я правят безсмислена и той заминава за Санкт Петербург, надявайки се да съдейства за българската кауза пред руското правителство, но и тези планове не се увенчават с успех.
След края на Първата световна война Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия, която остава в опозиция на управлението на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.
След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.
Иван Евстратиев Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: