Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой е първият български двоен агент
  • Новини

Урок по история: Кой е първият български двоен агент

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
sgkmdsfkgdkfgkfghfggh.png

Всички знаем историята на нашите възрожденски революционни герои. Но има хора, които са действали в сянка, за да може това дело да върви напред, пише Poznanieto.bg.

Тук ще представя историята на един такъв човек. Един от близките съратници на Раковски и Левски, който играе ролята на двоен агент, за да подпомага българското дело. Името му не е известно за повечето хора, но е важно да се запомни – Теофан Райнов. Научете повече за неговото дело.

 

Кой е Теофан Райнов – първият двоен агент

Теофан Райнов е роден през 1837 година в Карлово. Той е син на известния учител Райно Попович, а майка му е от богатия род Гешови – Анастасия Гешова. Това му помага да получи много солидно образование за времето си, като завършва в Пловдив и по-късно в Цариград. След смъртта на баща си, се мести във Виена при вуйчо си Христо Гешов.

През 1860 година умира и този негов роднина и изведнъж Теофан се оказва начело на голяма търговска империя. Постепенно се налага и като водач на българската емиграция във Виена. За съжаление неговият личен живот е пълна катастрофа. Той се жени за Елисавета Манова от Казанлък, която почива при заедно с детето им при раждането.

Въпреки това, той успява да преодолее тази трагедия като поема по пътя на революционното дело. Той се среща с Раковски през 1862 година и тази среща се смята, че се оказва ключова за неговото бъдеще. Той финансира оръжията на Първата българска легия, подпомага четите на Хаджи Димитър, Филип Тотю и Стефан Караджа. Въпреки това, неговата най-голяма роля е като успешен двоен агент – ето как се случва това.

Как Теофан Райнов става двоен агент

Султан Абдул Азис заповядва на везира Али паша да създаде шпионска мрежа сред българската емиграция, тъй като се виждат вече проблемите с българите. Али паша назначава адвокат Манол Иванов за шеф на това разузнаване. Манол Иванов привлича още 2-ма българи – Теофан Райнов и д-р Маркович. Това се случва през 1868 година.

Тримата се договарят, че вместо да шпионират за турците, ще помагат на българите чрез парите, които Османската империя ще им отпуска. По този начи те подават грешни сведения и пазят българскотот революционно движение от намеса от страна на чуждата държава. Разбира се, това не работи толкова дълго време и д-р Маркович е заподоздрян и хвърлен в затвора. Теофан Райнов успява да се скрие в Цюрих и да продължи да помага на святото дело.

Завръщането на Теофан Райнов

След смъртта на везир Али паша, Теофан се връща в Цариград и успява да си издейства поста на главен управител в Пловдив на Барон-Хиршовата железница. Смята се, че тази му функция е подсказава от Васил Левски, за да може революционерите да могат да бъдат укривани на гарите и да имат доход като служители на железницата.

По този начин се подпомага революционното дело отвътре. През 1877 отново подозрението пада върху Теофан и той бяга в Букурещ, за да се включи в Освободителната война. Там работи в канцеларията на граф Черкаски. След Освобождението заема много високи постове в местната администрация в Карлово, Пловдив и София като умира през 1910 година.

Името на Теофан Райнов е важно да се помни, тъй като той е от малкото богати българи, които наистина рискуват да помогнат на освободителното дело.

Ролята му като двоен агент, ползваш доверието на висшата османска администрация му позволява да осигурява един железен купол на българските революционери и да им помага при осъществяването на тяхната дейност. По този начин той играе значима роля от 60-те години, чак до края на XIX век.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска
Next: Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.