Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой е първият български двоен агент
  • Новини

Урок по история: Кой е първият български двоен агент

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
sgkmdsfkgdkfgkfghfggh.png

Всички знаем историята на нашите възрожденски революционни герои. Но има хора, които са действали в сянка, за да може това дело да върви напред, пише Poznanieto.bg.

Тук ще представя историята на един такъв човек. Един от близките съратници на Раковски и Левски, който играе ролята на двоен агент, за да подпомага българското дело. Името му не е известно за повечето хора, но е важно да се запомни – Теофан Райнов. Научете повече за неговото дело.

 

Кой е Теофан Райнов – първият двоен агент

Теофан Райнов е роден през 1837 година в Карлово. Той е син на известния учител Райно Попович, а майка му е от богатия род Гешови – Анастасия Гешова. Това му помага да получи много солидно образование за времето си, като завършва в Пловдив и по-късно в Цариград. След смъртта на баща си, се мести във Виена при вуйчо си Христо Гешов.

През 1860 година умира и този негов роднина и изведнъж Теофан се оказва начело на голяма търговска империя. Постепенно се налага и като водач на българската емиграция във Виена. За съжаление неговият личен живот е пълна катастрофа. Той се жени за Елисавета Манова от Казанлък, която почива при заедно с детето им при раждането.

Въпреки това, той успява да преодолее тази трагедия като поема по пътя на революционното дело. Той се среща с Раковски през 1862 година и тази среща се смята, че се оказва ключова за неговото бъдеще. Той финансира оръжията на Първата българска легия, подпомага четите на Хаджи Димитър, Филип Тотю и Стефан Караджа. Въпреки това, неговата най-голяма роля е като успешен двоен агент – ето как се случва това.

Как Теофан Райнов става двоен агент

Султан Абдул Азис заповядва на везира Али паша да създаде шпионска мрежа сред българската емиграция, тъй като се виждат вече проблемите с българите. Али паша назначава адвокат Манол Иванов за шеф на това разузнаване. Манол Иванов привлича още 2-ма българи – Теофан Райнов и д-р Маркович. Това се случва през 1868 година.

Тримата се договарят, че вместо да шпионират за турците, ще помагат на българите чрез парите, които Османската империя ще им отпуска. По този начи те подават грешни сведения и пазят българскотот революционно движение от намеса от страна на чуждата държава. Разбира се, това не работи толкова дълго време и д-р Маркович е заподоздрян и хвърлен в затвора. Теофан Райнов успява да се скрие в Цюрих и да продължи да помага на святото дело.

Завръщането на Теофан Райнов

След смъртта на везир Али паша, Теофан се връща в Цариград и успява да си издейства поста на главен управител в Пловдив на Барон-Хиршовата железница. Смята се, че тази му функция е подсказава от Васил Левски, за да може революционерите да могат да бъдат укривани на гарите и да имат доход като служители на железницата.

По този начин се подпомага революционното дело отвътре. През 1877 отново подозрението пада върху Теофан и той бяга в Букурещ, за да се включи в Освободителната война. Там работи в канцеларията на граф Черкаски. След Освобождението заема много високи постове в местната администрация в Карлово, Пловдив и София като умира през 1910 година.

Името на Теофан Райнов е важно да се помни, тъй като той е от малкото богати българи, които наистина рискуват да помогнат на освободителното дело.

Ролята му като двоен агент, ползваш доверието на висшата османска администрация му позволява да осигурява един железен купол на българските революционери и да им помага при осъществяването на тяхната дейност. По този начин той играе значима роля от 60-те години, чак до края на XIX век.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска
Next: Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.