Разбира се, въпросът е леко провокативен, но трябва да си дадем сметка за цялостната идея и реализация на създаването на тази писменост. Днес ще се опитам да ви представя нещата от малко по-различна гледна точка, за да разберем повече по този въпрос. Да видим кой и как точно решава да създаде българската азбука, пише Poznanieto.bg.
Кой решава да създаде българската азбука
Отговорът на този въпрос ще изглежда странно за мнозина, но истината е, че това са двама души. Единият, разбира се, е княз Борис. Но другият е ромейският патриарх Фотий. На пръв поглед изгледжа много нелогично защо на Източната Римската империя и трябва създаването на българската азбука.
Ами причината е, че Фотий разбира, че християнството може да навлезе по-лесно в чуждите държави, ако се преподава на местния език. А за да се случи това, има необходимост от създаването на азбука на съответния народ. Тъй като в средата на IX век има борба за християнизирането на много народи, като най-важен от тях е българският, Фотий смята, че ромеите ще вземат предимство над Ватикана по този начин.
Това е и причината още през 855 година той да даде нарееждане на висшите ромейски служители Кирил и Методий да подготвят създаването на азбука и превода на богослужебните книги.
Как княз Борис подкрепя това дело
Чрез това, че допуска проповядването в Брегалнишката област в периода 855-856 година. Освен това изпраща петима синове на своите “хранени хора” – най-близките му сановници да бъдат обучени от светите братя, за да могат да поемат святото дело. Говоря за Светите Седмочисленици или по-скоро за петима от тях – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.
За връзката между тях и България лесно се вижда след събитията във Великоморавия. Никой от петимата не е убит или продаден в робство, а са екстрадирани в България, за да могат да продължат мисията си. След това успяват да обучат хиляди свещеници и да преведат няколкостотин богослужебни книги – всичко това само до 893 година. Тогава на Преславският народен събор, тяхната дейност е официализирана с приемането на новата писменост.
Кой точно е създал Кирилицата
По принцип се приема, че това е Климент Охридски, който успял да опрости трудната глаголица и кръстил новия вариант на учителя си Кирил. Но някои историци приемат, че това е съвместна работа на оцелелите ученици на Светите братя.
Даже някои скорошни изследвания показват, че това се е случило още преди 893 година в Голяма скриптория, която е долепена до Голямата базилика в Плиска. Това ни навява на мисълта, че това е преди столицата да бъде изместена в Преслав през 893 година. Така пише и биографът на Свети Климент Охридски – Теофилакт Охридски. Той споменава, че очертанията на глаголическите букви били много трудни били много трудни за лицата, които са подготвяни за свещеници.
Приема се, че това е докладвано на княз Борис и по негова заповед се започва реформирането на глаголицата в кирилицата. Най-логично е, че това едва ли е работа само на един човек, а най-вероятно дейно участие са взели всички най-учени българи. Логично е да се приеме и участието на сина на Борис – Симеон. За него се знае, че се завръща в България през 888 година.
Като завършил Магнаурската школа, той е безспорно един от най-подготвени лица за тази дейност. Бил е готвен от баща си за водач на българската църква, така че това със сигурност е влизало в прерогативите му. Трудно е да повярваме, че Симеон не е имал участие в доработката на кирилицата.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: