Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой точно е написал Българската азбука?
  • Новини

Урок по история: Кой точно е написал Българската азбука?

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
abvsdfgdfhgfhfdghgf.png

Разбира се, въпросът е леко провокативен, но трябва да си дадем сметка за цялостната идея и реализация на създаването на тази писменост. Днес ще се опитам да ви представя нещата от малко по-различна гледна точка, за да разберем повече по този въпрос. Да видим кой и как точно решава да създаде българската азбука, пише Poznanieto.bg.

Кой решава да създаде българската азбука

Отговорът на този въпрос ще изглежда странно за мнозина, но истината е, че това са двама души. Единият, разбира се, е княз Борис. Но другият е ромейският  патриарх Фотий. На пръв поглед изгледжа много нелогично защо на Източната Римската империя и трябва създаването на българската азбука.

 

Ами причината е, че Фотий разбира, че християнството може да навлезе по-лесно в чуждите държави, ако се преподава на местния език. А за да се случи това, има необходимост от създаването на азбука на съответния народ. Тъй като в средата на IX век има борба за християнизирането на много народи, като най-важен от тях е българският, Фотий смята, че ромеите ще вземат предимство над Ватикана по този начин.

Това е и причината още през 855 година той да даде нарееждане на висшите ромейски служители Кирил и Методий да подготвят създаването на азбука и превода на богослужебните книги.

Как княз Борис подкрепя това дело

Чрез това, че допуска проповядването в Брегалнишката област в периода 855-856 година. Освен това изпраща петима синове на своите “хранени хора” – най-близките му сановници да бъдат обучени от светите братя, за да могат да поемат святото дело. Говоря за Светите Седмочисленици или по-скоро за петима от тях – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.

За връзката между тях и България лесно се вижда след събитията във Великоморавия. Никой от петимата не е убит или продаден в робство, а са екстрадирани в България, за да могат да продължат мисията си. След това успяват да обучат хиляди свещеници и да преведат няколкостотин богослужебни книги – всичко това само до 893 година. Тогава на Преславският народен събор, тяхната дейност е официализирана с приемането на новата писменост.

Кой точно е създал Кирилицата

По принцип се приема, че това е Климент Охридски, който успял да опрости трудната глаголица и кръстил новия вариант на учителя си Кирил. Но някои историци приемат, че това е съвместна работа на оцелелите ученици на Светите братя.

Даже някои скорошни изследвания показват, че това се е случило още преди 893 година в Голяма скриптория, която е долепена до Голямата базилика в Плиска. Това ни навява на мисълта, че това е преди столицата да бъде изместена в Преслав през 893 година. Така пише и биографът на Свети Климент Охридски – Теофилакт Охридски. Той споменава, че очертанията на глаголическите букви били много трудни били много трудни за лицата, които са подготвяни за свещеници.

Приема се, че това е докладвано на княз Борис и по негова заповед се започва реформирането на глаголицата в кирилицата. Най-логично е, че това едва ли е работа само на един човек, а най-вероятно дейно участие са взели всички най-учени българи. Логично е да се приеме и участието на сина на Борис – Симеон. За него се знае, че се завръща в България през 888 година.

Като завършил Магнаурската школа, той е безспорно един от най-подготвени лица за тази дейност. Бил е готвен от баща си за водач на българската църква, така че това със сигурност е влизало в прерогативите му. Трудно е да повярваме, че Симеон не е имал участие в доработката на кирилицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Габриел с голяма новина за България и Шенген
Next: Дядо Пенчо, чиято история трогна българите, потегли към небесния си дом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.