Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Коя е най-кратката война в историята – трае под 45 минути
  • Новини

Урок по история: Коя е най-кратката война в историята – трае под 45 минути

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
sdfvdfsbvlfgbkgfkb.png

Разберете коя е най-кратката война в историята. Нейната точна продължителност няма как да се определи с абсолютна точност, но се знае, че е между 38 и 45 минути. Разберете как и защо приключва толкова бързо този военен конфликт, пише Poznanieto.bg.

Коя е най-кратката война в историята

Това събитие се случва на 27 август 1896 година. Военният конфликт е между Великобритания и Занзибар. Причината е, че владетелят на Занзибар умира и има 2-ма наследници, които спорят за престола му. Единият е подкрепян от британците, а другият от немците. Подкрепяният от Германия кандидат успява с преврат да взема властта и това влиза в противоречие с британските интереси. Те му поставят ултиматум, с който да напусне престола, но той отказва и подготвя малобройните въоръжени сили, които има, за отбрана. Така се стига до 9 часа на 27 август 1896 година, когато започват военните действия между Британската империя и Занзибар

 

Какво се случва в тази война

Британците веднага успяват да потопят единственият кораб на занзибарците. Освен това, африканците ползват оръдия, които са изключително стари и нямат никакъв шанс срещу британската флота. Британците изстрелват около 500 снаряда и над 4000 картечни патрона, с които сломяват немощната съпротива за занзибарците. В крайна сметка има загинали над 570 представители на африканската държава срещу 1 леко ранен младши офицер от британската флота.

Защо не се знае колко време е тази война

Границите са между 38 и 45 минути, тъй като британците разрушават часовниковата кула в Занзибар още в началото. Споровете са следните:

  1. Началото – Някои го приемат, че е в 9:00 часа, когато е дадена заповедта за огън, а други го определят в 9:02, когато е изстрелян първият изстрел по посока на противника.
  2. Край – Повече историци приемат, че той е в 9:40, когато е свалено занзибарското знаме от двореца на владетеля, но други приемат 9:45 – например бордовите дневници на британските кораби.

Как занзибарският владетел надхитря британците

Това е много интересен казус – немският кандидат Халид Баргаш успява да избяга от двореца и се скрива в немското посолство. Съответно британците няма как да го заловят, тъй като посолствата се смятат за територия на съответната държава и това означава започване на война с Германия. От друга страна, Баргаш няма как да напусне посолството, защото веднага ще стъпи на занзибарска територия и това означава, че британците ще го заловят. Немските специалисти по международно публично право успяват да решат този казус. На 2 октомври същата година в пристанището акостира немския кораб Орел.

 

Моряците пренасят една от неговите лодки на раменете си до посолството. В нея влиза Халид Баргаш и така е отнесен до немския кораб. Лодката се смята за част от кораба, тя не докосва занзибарската територия и е пренесена от моряците. По този начин, Халид Баргаш оставя за постоянно на немска територия и не може да бъде заловен от британците.

Въпреки това, през 1916 година те му отмъщават, като го залавят. Той е заточен на няколко различни острова, един от които е Света Елена. През 1927 година той умира в Мумбаса. Това е доказателство, че империите имат дълга памет и помнят хората, които са им попречили да осъществят плановете си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взех 1 мокра кърпичка и я сложих в микровълновата, резултатът повече от убедителен, как не го знаех досега
Next: Вижте къщата на Софи Маринова СНИМКИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.