Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откога българското знаме е бяло, зелено, червено
  • Новини

Урок по история: Откога българското знаме е бяло, зелено, червено

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
vdfvkdfkbfgkbfkgbgf.jpg

Напоследък в социалните мрежи могат да се видят всякакви абсурди.

Включително снимки от възстановки на старинни български битки, при които хан Аспарух на кон веезнаме с трикольора – бяло, зелено, червено.

Това, разбира се, е пълен абсурд и невежество.

Изненадващи са хилядите одобрителни реакции от българи, които претендират, че държат на историята на България, но всъщност не е я знаят до степен на позорно невежество.

Националният флаг е символ, който изразява идентичността, независимостта и суверенитета на българския народ. Всички знаем, че знамето на България е трицветно – бяло, зелено и червено. Но какво означават тези цветове; защо са точно в тази подредба; кога и как са избрани; променяно ли е знамето ни през годините?

Откога българското знаме е в актуалния си вид?

Знамето ни е в актуалния си вид официално от Освобождението.

В първата българска конституция, приета на 16 април 1879, е записано: „българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цветове, поставени хоризонтално.“, пише rodnoto.bg

Преди Освобождението българските чети и хайдушки дружини са използвали различни бойни байраци. Повечето от тях са били едноцветни, с изображение на лъв и с различни надписи – „Свобода или смърт“, „На оръжие братя“ и др. Имало е и червено-бели, зелено-бели, червено-зелени, както и съчетаващите трите цвята, но в различна последователност и комбинации. Две знамена са съчетавали трите цвята в днешния порядък – знамето на Старозогорските въстаници от 1875 и на Врачанския комитет от 1876. В някои бойни знамена е присъствало и синьото.

Самарското знаме. Снимка: НВИМ

Такова е популярното Самарско знаме – основният боен флаг на Българското опълчение. То е създадено от монахини от руския град Самара и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Цветовете му са червен, бял и син.

Бяло, зелено, червено

За първообраз на българския национален флаг се счита знамето, ушито в румънския град Браила от 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова. То е предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война.

Прототипът на българското знаме

Това знаме така и не се развява в бой, но именно то оказва най-голямо влияние върху избора на български национален флаг след Освобождението. То е квадратно, цветовете му са в днешната последователност – бяло, зелено, червено, има изобразен лъв и надпис „България“ в средата. Знамето е съхранено в много добър вид и може да се види в Националния военно-исторически музей.

Какво означават цветовете?

Цветовете на националния ни флаг олицетворяват спомена за нашето минало и същност. Бялото е символ на духа, мира и свободата и не случайно е поставено на първо място след Освобождението. В бойните знамена то по-малко присъства или обикновено червеното е на първо място. Зеленото се свързва с нашата природа – със зелените ни гори и полета. А червеното е символ на кръвта на загиналите за свободата на родината ни герои.

Променяно ли е след Освобождението?

През 1947 към знамето е добавен гербът на Народна Република България (в левия горен ъгъл на бялото поле), който остава до 27 ноември 1990. След падането на комунизма текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко Вълев направи смразяващо изказване: Разтресе цялата държава с това
Next: Извънредно! Убиха известен български бизнесмен, вече има задържан

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.