Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откъде произлиза името на град Карлово
  • Новини

Урок по история: Откъде произлиза името на град Карлово

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
vdscvdfvgfdgdfgfd.png

Каква е историята на град Карлово? Какво трябва да знаем за този бележит български град, освен че е родното място на Васил Левски, пише poznanieto.bg. Откъде се приема, че идва неговото име и как се развива то през годините.

История на град Карлово

Местността около Карлово е била населявана с хилядолетия преди новата ера – както и повече земи в България. Вече през Средновековието има няколко селища, които са съществували в близост до днешния град Карлово.

Това, което се запазва и в рамките на османската експанзия през XIV век е село Сушица. Вече след като Османската империя установява своята власт върху Балканския полуостров, започва разпределянето на земите между верните хора на султана. Поради тази причина, село Сушица и околността са били дадени от на Карль Али Бей някъде в края на XV век.

Откъде идва името на Карлово

Както сте забелязали, името на този османски бей е близко с това на днешното селище. Поради тази причина се приема, че най-вероятно то произлиза точно от това лице – тоест би трябвало Карлово в буквален превод да бъде “земята на Карль”.

Интересното е, че това наименование се налага доста по-късно, като първоначално се запазва и старото име на селището – Сушица. Смята се, че тази трансформация се случва в края на следващия век – XVI век – когато заради растрастване на селото, то бива променено на град.
Карлово по време на Възраждането

Тук градът достига до своя голям подем. Това се случва от една страна заради развитието на силна еснафска индустрия, а от друга тя води със себе си и развитието на много силни търговски качества в карловските фамилии. Най-известните от тях по това време са Пулиеви, Гешови и Хаджидимитрови, които търгуват из цяла Европа и Азия – тоест и извън пределите на Османската империя.

Този икономически подем води след себе си и до силно развивавен на църковното и училищно дело, като Карлово е един от първите градове в България в тези сфери. Само трябва да спомена имената на хора като Райно Попович и Ботьо Петков(бащата на Христо Ботев), които са сред най-известните български учители и духовни водачи по това време. Напълно логично идва и следващата крачка в развитието на града – революционната борба за освобождениена на страната.

Тук се появява вече и Васил Левски, който е безспорно символът на този град и един от хората, с които се гордее всеки българин. За съжаление след тези периоди на подем следват и трудностите за карловци. Техният град бива сериозно разрушен от османските войски по време на Руско-турската война през 1877-1878 година.

За град Карлово това е един период от 6 месеца, който е известен в местната история като “Страшното време”. Причината за това е, че се приема че загиват повече от 800 карловци, които стават жертва на османски башибозук, който изкарва своя ярост от неуспехите на фронта върху местното българско население. Въпреки това Карлово успява да преживее и този труден период и посреща Освобождението 8 януари 1878 година от отряда на генерал Карцов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Корнелия Нинова рядко се изказва, но този път не прости и избухна в ефир
Next: Нечуваното предсказание на монах от Витовнишкия манастир Успение Богородично смая всички

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.