Кадър Уикипедия
В исторически план няма доказателства, че България някога е била силна морска нация и да е разполагала със значителен морски флот.
Това донякъде обяснява и факта, че никога столицата не е разполагана на брега на морето.
Все пак има едно историческо място, което е било столица на българска самостоятелна държава.
Калиакра е столица на Добруджанското деспотство, съществувало като самостоятелна българска държава през втората половина на XIV век. По това време районът около Калиакра бележи силен растеж, превръщайки се в силен пристанищен и търговски център.
Владетели на Добружданското деспотство са последователно Балик, Добротица и Иванко.
В днешно време нос Калиакра, красивите морски гледки и останките на крепостта Калиакра са едно от най-пленителните места по Северното ни Черноморие. Най-близкото населено място в района е село Българево. Други интересни обекти наоколо са резерватът Яйлата и чудатите скалисти брегове край Тюленово.
Всъщност Калиакра е била столица и преди хиляди години.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и Цар на Тракия.
Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ – обръч, като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“.
Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставен на възвишение, от което се вижда морето.
Легенди
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: