Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му
  • Новини

Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sadcdsgdsfgdfg.png

Група местни дейци в Сандански поиска да се върне старото име на града – Свети Врач. Авторите на идеята са категорични, че промяната е за добро. Според тях името Свети Врач носи повече съдържание и история за града.

Предложението градът да не се казва Сандански, а Свети Врач е на Дискусионен клуб от града, в който участват около 15 души. Всички те са „за“ Сандански да бъде преименуван отново на Свети Врач. Не всички в града обаче са съгласни, защото смятат, че това би донесло много проблеми, най-вече от финансово естество за хората, ако градът бъде преименуван“.

 

Според Димитър Тошев през 1949 година тогавашният Свети Врач е бил преименуван на Сандански без да се иска ничие мнение – просто било изпълнено желанието на тогавашната власт. „Името Свети Врач подхожда много повече на града днес“, категоричен е Тошев.

„Етимологията на Свети Врач отговаря на битието на съществуване, то е духовно име, то е свързано с двама светци, които са уважавани в източния и в католическия свят. Тук съществува култ към тях.

Той личи по духовните паметници, които са оставени. Имаме църква „Св. Св. Козма и Дамян“, манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, да не говорим, че в Роженския манастир също има параклис вътре в църквата, който е свързан с двамата братя безсребърници“, обясни той.

От Дискусионния клуб признават, че към момента болшинството в града биха предпочели името Сандански. Но имат своето обяснение за това и смятат, че настроенията могат да се променят с помощта на църквата, която да върне вярата и уважението към светците.

Засега темата с преименуването не стои на дневен ред за ръководството на общината. „Основният фактор, който трябва да даде това решение, това е суверенът, а именно всички наши съграждани, и считам, че в тази посока един местен референдум за преименуването на нашия град, би бил оптимален и възможен.

Така хората ще решат какво да бъде името на града, а не инициативен комитет, нито кметът еднолично. Не е чак толкова актуална тази тема, защото имаме достатъчно други въпроси и много важни неща“, смята кметът на Сандански Атанас Стоянов.

Дискусионният клуб „Свети Врач“ предвижда редица от събития, с които да обясни пред обществеността нуждата от връщането на старото име на Сандански.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сурвачка със сметките за декември: 400 лева за ток за 60 квадрата жилище
Next: Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.