Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му
  • Новини

Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sadcdsgdsfgdfg.png

Група местни дейци в Сандански поиска да се върне старото име на града – Свети Врач. Авторите на идеята са категорични, че промяната е за добро. Според тях името Свети Врач носи повече съдържание и история за града.

Предложението градът да не се казва Сандански, а Свети Врач е на Дискусионен клуб от града, в който участват около 15 души. Всички те са „за“ Сандански да бъде преименуван отново на Свети Врач. Не всички в града обаче са съгласни, защото смятат, че това би донесло много проблеми, най-вече от финансово естество за хората, ако градът бъде преименуван“.

 

Според Димитър Тошев през 1949 година тогавашният Свети Врач е бил преименуван на Сандански без да се иска ничие мнение – просто било изпълнено желанието на тогавашната власт. „Името Свети Врач подхожда много повече на града днес“, категоричен е Тошев.

„Етимологията на Свети Врач отговаря на битието на съществуване, то е духовно име, то е свързано с двама светци, които са уважавани в източния и в католическия свят. Тук съществува култ към тях.

Той личи по духовните паметници, които са оставени. Имаме църква „Св. Св. Козма и Дамян“, манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, да не говорим, че в Роженския манастир също има параклис вътре в църквата, който е свързан с двамата братя безсребърници“, обясни той.

От Дискусионния клуб признават, че към момента болшинството в града биха предпочели името Сандански. Но имат своето обяснение за това и смятат, че настроенията могат да се променят с помощта на църквата, която да върне вярата и уважението към светците.

Засега темата с преименуването не стои на дневен ред за ръководството на общината. „Основният фактор, който трябва да даде това решение, това е суверенът, а именно всички наши съграждани, и считам, че в тази посока един местен референдум за преименуването на нашия град, би бил оптимален и възможен.

Така хората ще решат какво да бъде името на града, а не инициативен комитет, нито кметът еднолично. Не е чак толкова актуална тази тема, защото имаме достатъчно други въпроси и много важни неща“, смята кметът на Сандански Атанас Стоянов.

Дискусионният клуб „Свети Врач“ предвижда редица от събития, с които да обясни пред обществеността нуждата от връщането на старото име на Сандански.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сурвачка със сметките за декември: 400 лева за ток за 60 квадрата жилище
Next: Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.