Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по фолклор: Ето откъде идва името на правото хоро
  • Новини

Урок по фолклор: Ето откъде идва името на правото хоро

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
folktasktlsakdfbkvdf.png

Тракийската фолклорна област – една от 7-те у нас, се отличава с богато разнообразие от народни носии, песни и танци, дължащо се предимно на огромните територии, които обхваща тази фолклорна област. Народните песни в Тракийската фолклорна област се отличават с характерното за тях „пеене-отпяване“, а народните танци са уникални по своя характер – пъстър микс от танците, характерни за другите фолклорни области у нас, с умерен или бърз ритъм и движения, насочени надолу, като това е израз и олицетворение на силната връзка на тракиеца със земята.

Сред най-популярните народни танци в Тракийската фолклорна област е правото хоро, което се играе във всички области в страната.

Вярваме, че българите, които не могат да играят право хоро или поне не го разпознават, се броят на пръстите на едната ръка образно казано, както и че не е по-голям броят на тези, които знаят откъде идва името му и каква е историята му.

Характерни особености на правото хоро

Докато в миналото правото хоро се играело само от жени – женско или само от мъже – мъжко, а ако било смесено се редували хвани едни до друг мъж-жена-мъж-жена, то днес всеки се хваща на най-популярното и най-лесно за игра хоро, където пожелае, най-често до познати.

Докато в миналото правото хоро било символ на общността, на общата съдба на хората, които показвали с правото хоро задружност, днес то е най-често просто танц по време на празник или народно веселие и далеч не е натоварено с онзи съкровен смисъл, който дедите ни влагали в него, хванати ръка за ръка, длан за длан на мегдана и в робство, и в свобода, и в хубави, и в лоши години.

Темпото, с което се играе правото хоро, е умерено бързо в 2/4 тактов размер. Брои се „раз-два“ Едно от най-лесните за разучаване е, което се дължи на лесните му стъпки – обикновена стъпка, стъпка с прибиране и две люлейни стъпки – по една на двете страни – ляво и дясно.

Люлеещите стъпки водят до причисляване на правото хоро към люлеещите се хора, те са много характерни за правото хоро, лесни са за изпълнение и в способностите на почти всеки играч, тъй като не изискват особени умения и енергия за разлика от натрисания, подскоци и други по-сложни движения, с които се отличават по-трудните за разучаване и изпълнение народни танци.

Именно лесните стъпки правят правото хоро толкова популярно и играно в цялата страна, където различаваме Свищовско право хоро, Търновско право хоро, Тракийско право хоро и други, имащо своето име, но всъщност представляващи едно и също хоро и играни по един и същи начин, който вече описахме.

Откъде идва името на правото хоро?

Защо в народната памет и традиции правото хоро е останало именно с това си име? Има ли легенда, история за произхода на името, или произходът е много по-логичен? За да разберем откъде идва името на правото хоро, следва да погледнем как се играе то.

Правото хоро се играе в затворен или отворен кръг, но най-често в годините на зараждането му се е играело в права редица, начало и край не се виждали, когато всички се хващали на хорото на мегдана по време на народни веселия, празници и сватби. Именно тази права редица с начало и край, макар да не се виждат винаги, дава името на правото хоро.

Разбрахме защо се нарича право, но защо е хоро? Какъв е произходът на тази дума? Търсенето на отговора ни върна във времето на Древна Гърция, където за оказване на почит към богинята Терпсихора, чието име е съставено от 2 думи – terpo + choros (веселя + хоровод), се изпълнявал обичай от древните гърци, наредени в кръг и хванати за ръце, както днес именно се играят народните хора. Някои автори свързват произхода на думата хоро с латинското chorus, което в превод ще рече „сбор от танцуващи“ и отлично пресъздава вида и начина, по който се играе хорото.

Други автори свързват произхода на думата хоро с гръцката дума choros, която ще рече хоровод, игровод.

Писмени сведения за съществуването на народни хора у нас има от около 14 век, като вероятно много преди това хорото е било известно на населението по земите ни. Ако случайно не знаете как се играе, разучете го с приятелка, лесно е, а със сигурност ще има момент, в който ще ни бъдете благодарни за съвета, тъй като правото хоро се играе у нас масово и на празници, и на сватби, кръщенки, и на различни събори и тържества.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев
Next: Скръбна вест: Отиде си рок легенда с хиляди фенове в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.