Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Усмивките се отлагат: Плевнелиев и Паси удариха на камък
  • Новини

Усмивките се отлагат: Плевнелиев и Паси удариха на камък

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
pelvenvanvsnvas.jpg

Росен Плевнелиев и Соломон Паси не могат да съберат контактна група, която да координира предстоящите преговори, пише „Труд“.

Бившият държавен глава и бившият външен министър бяха посочени от лидера на ГЕРБ като хората, които ще модерират преговорите. От ГЕРБ определиха и четири сфера за търсене на допирни точки – атлантизъм, финанси, социална сфера и правосъдие.

Плевнелиев е търсил ПП и ДБ, но от партията на Асен Василев и Кирил Петков отказали да посочат хора за контактната група, с мотив че вече имат решение да не преговарят с ГЕРБ. От ДБ пък се оправдали, че чакат Национален съвет на обединението да вземе окончателно решение.

Преди да бъде конституиран парламентът и да бъдат създадени парламентарните групи всичко е в ръцете на администрацията на Народното събрание.

Не изпускай тези оферти:

Това заяви Росен Костурков, избран за депутат от “Продължаваме промяната”, по повод дискусията преди старта на парламента дали да бъде поканена посланичката на Руската федерация Елеонора Митрофанова на тържественото откриване на 48-ото НС.

Той подчерта, че решението на ПП е да бъдат опозиция.

Освен за Митрофанова на срещата в НС за разпределяне на местата в пленарна зала бил повдигнат и въпроса дали на откриването трябва да присъства посланика на РСМ, след като в Скопие по време на футболна среща бе освиркан химна ни.

Единствената тема, по която засега нямало въпроси и разминавания е разпределянето на ведомствените жилища на депутатите, коментира участник в срещата.

Бойко Борисов присъства на откриването на новата църква ,,Св. Игнатий Старозагорски‘‘ в Стара Загора , където след това отговаря на питания на журналисти. На въпрос дали има вече готово предложение за премиер на редовното правителство, той отсече, че имало над 200 души, които били готови за премиер. Допълни, че след управлението на Кирил Петков всеки може да стане министър-председател.

Лидерът на ГЕРБ припомни на журналистите, че е била отправена покана от страна на партията му да се водят преговори чрез посредници за 48-то Народно събрание за общо управление. Борисов уточни, че поканата не означава предложение за коалиция, а за преговори.

На въпрос дали е възможно правителство с най-малката по мандат партия в парламента – „Български възход“ на Стефан Янев, Борисов отговори, че политическата сила има подкрепата на по-малко хора, отколкото е разликата между ГЕРБ и ПП. Лидерът на ГЕРБ постави въпрос на журналистите как е възможно Стефан Янев да дойде и да иска подкрепа от големите партии за политика.

Борисов обяви още, че има информация за манипулиране на машинното гласуване на 2 октомври и иска ЦИК до осигури достъп на компютърни специалисти от всички партии до устройствата.

Лидерът на ГЕРБ коментира и темата, дошла от Москва, че има българска следа във взривения Кримски мост. Той обясни, че и при атентата срещу папата през 1981 г. се говорило, че българи са намесени, но после се оказало, че не е вярно. Борисов поясни, че по време на война всеки иска да прехвърли напрежението някъде навън.

Уточни, че камионът е минал през пет държави и било ясно, че не е натоварен в България.

Той отбеляза, че ако е бил натоварен още в страната ни с каквито и да е взривове, не е имало начин как да премине границата ни, най-малкото, защото е било много вероятно да се взриви преди това.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов спечели изборите, но звучният шамар, който зашлеви на Кремъл не закъсня
Next: 1 лъжица и заспивам като пор- комар не може да ме събуди даже, а на сутринта съм като нов човек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.