Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай
  • Новини

Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
hatttatiasitkast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бебе на седем месеца беше спасено и извадено изпод развалините в Югоизточна Турция, съобщи турската телевизия, цитирана от ДПА.

Спасителите успели да извадят бебето, което е момче, живо от отломките от рухнала сграда в окръг Хатай, след като е престояло под тях 140 часа.

Припомняме ви, че в същия окръг се издирват безследно изчезналите Айлин от България и нейния син Мурат, който също е на 7 месеца. За сега няма потвърждение дали е той.

В същия окръг е спасен и 35-годишен мъж, престоял под развалините 149 часа, посочи турската телевизия.

Две сестри бяха извадени днес в Адъяман, 153 часа след силния трус в понеделник, съобщи телевизия Хабер, цитирана от АП.

Анадолската агенция предаде, че през нощта в град Низип, окръг Газиантеп, е спасено дете, а 32-годишна жена е извадена от развалините на осеметажна сграда в Антакия.

Осемдесет и осемгодишна жена бе спасена през изминалата нощ в град Къръкхан от германски и турски спасители, предаде ДПА. Жената е била слаба, но в съзнание и е откарана в болница.

В Кахраманмараш, близо до епицентъра на първото земетресение на 6 февруари с магнитуд от 7,8, продължава спасителна операция в опит да бъде изваден оцелял в рухнала седеметажна сграда, съобщава турската телевизия НТВ, цитирана от АП.

Намирането на оцелели от земетресенията е все по-рядко, посочва агенцията.

Вчера в покрайнините на Антакия започна изграждането на голямо импровизирано гробище. Багери и булдозери копаеха ями в полето, докато непрекъснато пристигаха камиони и линейки, натоварени с черни чували за тела. Стотиците гробове, разположени на не повече от метър и половина един от друг, бяха обозначени с обикновени дървени дъски, забити вертикално в земята, информира Асошиейтед прес.

Официалният брой на загиналите в Турция и Сирия е над 28 000.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие
Next: За пример! Родопската д-р Куин лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.