Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Успешно мина операцията на малката Анелиа! Нужни са още средства
  • Новини

Успешно мина операцията на малката Анелиа! Нужни са още средства

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gadfgsdfgdfg.png

4-годишната Анелиа от хисарското село Паничери е преминала през сърдечната операция. За огромно щастие на родителите ѝ интервенцията е била успешна.

Всичко това се случва благодарение на добрите хора, които спомогнаха, дарявайки средства за малкото момиченце. Радостната новина съобщи бащата на детето за GlasNews.bg.

Той сподели, че процедурата е отнела около 5 часа. Преди две седмици Ани е изписана от лечебното заведение и вече се чувства добре. Бащата допълва, че занапред Ани ще трябва да бъде водена на контролни прегледи в турската болница. Цената на всеки преглед ще бъде около 2000 лева.

Семейството отново призовава за помощта на хората за набирането на необходимите средства.

„Анелиа на 10-ти август беше оперирана, операцията трябваше да е 3-4 часа но се проточи и беше 5 часа, понеже се оказа, че Ани е имала 2 дупчици, от които едната е малка и също така е имала много рани по митралната клапа. Най-важното обаче, е че операцията беше успешна!

На 11-ти август беше преместена от интензивно отделение в стандартна болнична стая. Ани твърдеше, че не я боли, че докторът ѝ е сложил лепенка и ще и мине.

Дори и в този болезнен за нея момент, тя успокояваше мама и тати! На 18-ти август Аничка беше изписана от болницата! Една седмица след изписването имаше контролен преглед, на който ни разрешиха вече да се приберем в България.

В момента Анелиа е добре надяваме се, че и занапред ще бъде. Благодарим на всички които ни подкрепиха и бяха до нас в този труден момент за семейството ни!

Нека Бог даде здраве на всички вас – добрите хора. Ще се налага Ани да ходи в болница Acibadem Bakirkioy Istanbul на доста контролни прегледи, първият от които е на 21 септември като цената на всеки преглед е около 2000 лв.

Който има желание и възможност може да дари на: Дарителска сметка в ТИ БИ АЙ БАНК IBAN: BG25TBIB931014A08VOL01 BIC: TBIB

Титуляр: Велю Кольов Колев (баща на Анелиа)

БЛАГОДАРИМ ВИ!,“ призова Велю.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде се намира единствената пустиня в България?
Next: Майката на убитото момче в София разтърси България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.