Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Установиха, на кой етаж е най-добре да се живее
  • Новини

Установиха, на кой етаж е най-добре да се живее

Иван Димитров Пешев май 18, 2023
etastastjjastjastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

При покупката на жилище е най-добре то да се намира на първия или втория етаж, са установили учени.

Това е свързано със силата на магнитното поле, което оказва влияние върху човешкото здраве: колкото е по-висок етажа, на който живеете, толкова по-малка е силата на полето.

Най-силно влияние магнитното поле оказва на опорно-двигателния апарат , имунната, сърдечно-съдовата и нервната системи.

В България жилищата на първите етажи от сградите старо строителство почти изчезнаха.

Те бяха преустроени на магазини, което доведе до редицанарушения инапуквания на цялата конструкция на сградите. Макар това да засегна предимно централната част на София, оказа негативно влияние върху броя предложения на този тип жилища.

От здравословна гледна точка може би е добре да се живее на първи етаж, но от гледна точка на сигурността – едва ли.

Това е и основната причина на клиентите да не желаят да живеят в апартамент там.

Предлагането на жилища на първи етаж не е силно. По данни на най-големия сайт за недвижими имоти – imot.bg, към момента в София могат да бъдат купени едва 145 едностайни апартамента.

Средната им цена е около 780 EUR/кв.м.

Броят на двустайните е близо 900. Стойността на квадратен метър е малко над 810 EUR. Най-голям избор има при тристайните жилища. Цената е близка до тази на двустайните, а броят оферти е около 1400.

Почти идентична е картираната при жилищата, разположени на втори етаж.

Броят наапатаментите с една стая е малко над 200, а цената на квадратен метър е с около 15 EUR по-висока от тези, които се предлагат на първи етаж – 795 EUR/кв.м.

Двойно повече обаче са предложенията при двустайните жилища – 1800 оферти.

Средната цена на квадратен метър е по-висока от идентичния тип апартаменти, които се намират на първи етаж – 842 EUR.

Най-голямо предлагане, но и най-висока е цената на тристайните жилища разположени на втори етаж. Броят на предложенията е 2711, а средната стойност на квадратен метър – 897 EUR.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отлична новина за пенсионерите в България! Очаква се голямо увеличение
Next: Дeбeлoтo ми чeрвo се бeшe зaдръcтилo c тoкcични oтпaдъци, нo c тaзи бaбинa cмec изчиcтих всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.