На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници!
В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден.
Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.
Имен ден празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка
B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa и aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали “ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.
Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.
Как един мъж спаси брака си само с едно-единствено изречение
С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.
Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.
Рано сутринта най-възрастната жена в семейството измивала очите си и хвърляла десет от сварените царевични зърна в комина с думите “На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия”, след което всеки член от семейството хвърля по малко от варивата в комина, за да бъдат посевите добри и “високи”.
Всеки в дома трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината и да му наедрява късметът като варено зърно. От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.
Зърнените култури са символ на плодородието, поради което основно те присъстват на трапезата. Освен тях, стопанката на къщата замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия на трапезата са постни. Обредното ястие се прекадява заедно с прясната пита, която на места се прави от всички видове брашно – тиквеник и компот от сушени плодове.
За да бъде богата годината, жените обикалят селото и раздават от приготвените ястия. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и берекет из махалата, а на други места не изваждат храната от дома, за да не изнесат плодородието.
Ha Aндpeeвдeн xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo? Щe имa бoгaт ypoжaй.