На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети Димитър и народът празнува един от най-големите празници за годината-Димитровден. По този повод празнуван всички с имената
ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМО ,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГИЯ, ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГОДАН, ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, МИТКО, МИТО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРИЧКА
От този ден нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята.
Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.
Поверия за Димитровден
Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“.
Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги.
Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги.
Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни.
Традиции за Димитровден
Тогава започва и подготовката за така наречените „миши празници“, които започват от следващия ден.
Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено.
Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.
В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен.
И тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания. Също както и при други празници в народния ни календар, на този ден е важно кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното състояние на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.
Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
В миналото, за годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена.
Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.
Поверия за Димитровден
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се празнува от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именник в него
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека.
Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Легенда
Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа елемент от житието на Св. Димитър. Тя разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал много лош улов.
Хванал само много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и направил. На другия ден отново нямал късмет. И отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш.
Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили. След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали заедно. Накрая спрели на един кръстопът.
Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла.
Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.
В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден.