Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре е Игнажден! ТРИ ЯСТИЯ, които задължително да сложите на трапезата за здраве и берекет
  • Новини

Утре е Игнажден! ТРИ ЯСТИЯ, които задължително да сложите на трапезата за здраве и берекет

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
ignajjdjdevvv.png

На 20 декември Православната ни църква чества Игнажден. Според Светото писание
именно на този ден започват родилните мъки на Богородица и той дава началото на
Коледните празници.

 

И ако всички знаем поверието за Полазника – че който пръв влезе в дома ни на този ден, такъв ще ни бъде късметът през цялата
предстояща година, то малцина са наясно с останалите традициите на този важен
за християните ден.

В Източна България на този ден е първата коледна вечеря, а трапезата традиционно
е изцяло постна.

 

Ето три ястия, които задължително да сложите на трапезата за здраве и берекет:

 

 

Царевична питка

Продукти:

  • 45 г прясна мая
  • 1 ч.л.

захар

 

  • 300 г обикновено брашно
  • 300 г фино царевично брашно
  • 2 ч.л. сол

 

 

Приготвяне:

Маята се разтваря в топла вода заедно със захарта. Двата вида брашно се сипват
в голяма купа заедно със солта, разтворената мая. Замесва се тесто.

След като втаса, прехвърлете на кухненски плот, леко поръсен с брашно. Меси се
2-3 минути. Тестото се разделя наполовина и се оформя на две кръгли питки. Поръсват
се с брашно и се прехвърлят в тава, намазана с масло. Покриват се с кърпа и се
оставят да бухнат за 30 минути.

 

Фурната се загрява предварително до 200С. Оставят се да се пекат 30 минути, докато
станат златистокафяви и започнат да кънтят на кухо, когато се почукат отдолу.

 

Бобена салата

Необходими продукти:

  • 4 шепи шарен боб
  • 3-4 бр. кисели краставички
  • 1 стрък праз
  • 2 глави лук
  • 1 бр. люта чушка
  • 2 печени червени чушки

 

За заливката:

  • 2 скилидки чесън
  • 3-4 с.л. оцет
  • 1 ч.л. чубрица
  • 1 ч.л. джоджен
  • 1 ч.л. сух магданоз
  • 1 ч.л. сол
  • 7-8 с.л. олио
  • 3-4 с.л. лютеница

 

Начин на приготвяне:

Лукът се запича, а бобът се сварява. Смесват се заедно с киселите краставички
на колелца, нарязаните обелени печени чушки и праза. Подправките се смесват и оставят да престоят за 10-ина минути. С дресинга
се залива готовата салата.

 

 

 

Игнажденски кравайчета

Необходими продукти:

  • 2 бр. яйца
  • 3 с.л. захар
  • 1 ч.л. сода бикарбонат
  • 3 с.л. кисело мляко
  • 250 г брашно
  • сол
  • 1 бр. жълтък за намазване
  • едра захар за поръсване

 

Начин на приготвяне:

Всички продукти се смесват до получаване на меко тесто. Оформят се пръчици с
дебелина сантиметър и половина и дължина около 200 мм. Навиват се под формата
на кравай. Намасляват се и се махат с жълтъка. Пекат се на 180С до готовност.

А ето и още малко за традициите на Игнажден:

 

За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави
на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.
Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.

 

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или
Полазовден. Денят започва да нараства, Слънцето се обръща към пролет и лято, но
все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на
земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето
да свети по-силно.

 

Трапеза на Игнажден

Всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса),
ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук,
чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед.

 

Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът
е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата
е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.Първата щипка от тестото се суши
за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната
област. С втората се прави кръст над вратата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Намериха мъртва в дома й в Лондон вдовицата на Петър Увалиев
Next: Игнажден! Важно! Какво се прави на този ден и се слага на трапезата за здраве и берекет?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.