Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре е Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари
  • Новини

Утре е Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
sdfkmldghmdfmkhdfhgf.png

Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия. Легендата разказва, че той
бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща,
след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от
водните стихии.

Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват
там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца. Името Николай означава
„побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар
и на водния свят – водните демони и рибите.

 

Според легендата Свети Никола, освен покровител на рибарите и мореплавателите, е покровител и
на банкерите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си.

 

Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран – това е причината традиционно,
именно тази риба да присъства на празника. Някога на никулденската трапеза задължителен
бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича
никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.

 

Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е
предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.

Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката
с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника.

 

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се
изхвърлят.

Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие
в семейството и то да се увеличи. На много място на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава
пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

 

 

На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки
с ориз, варена царевица, постни сърми.

Задължително на Никулден на масата присъства шарана, защото той е слуга на светеца.
Може и друга риба, но задължително тя трябва да има люспи.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете
и умрете.

 

 

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме
в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие.

 

Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст)
като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.

 

Тогава шарана се приготвя цял – пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява
с тамян, начупва се и се раздава за здраве

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

 

В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си гола риба, тъй като
се смята, че това е на бедност и тегоби. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята.

Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията,
който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата
се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

 

Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта
на 6 декември.

Традиционните ястия които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб , като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите.
Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито.

По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.Хлябът се разчупва от
стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.

 

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята
или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и
семейното благополучие.

Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и
уроки.

 

Народната традиция повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите.
По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той
е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

 

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза,
която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката
на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят,
а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще
се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

 

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост –
“кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците
на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

 

Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се
разболява и умира.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полудяхме по този БЪРКАН хляб – разбърквам от вечерта в тавата, а на сутринта само пека! Чудно вкусен
Next: Мариан Бачев попиля жестоко Гласът на България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.